Отбих се в стъклената кабина към склада и затворих компютъра. На излизане през главния вход загасих всички лампи, като се стараех да оставя помещенията в идеален порядък. При вратата опитах един по един ключовете на Куклата, докато намерих този, който ми трябваше, и го стиснах в шепа. Обърнах се към таблото на алармената система.
Явно на Куклата му имаха доверие да заключи помещението, от което следваше, че знае кода. Сигурен бях, че от време на време и Дюк заключва лично. Също и Бек, разбира се. Както може би и една-две от служителките. Общо доста хора. От които поне един със слаба памет. Погледнах към дъската за обяви до контролното табло. Там, където хартийките бяха забучени по три една върху друга, ги разлистих с пръст. На гърба на една квитанция от глоба за паркиране с отдавна изтекла давност открих надраскан четирицифрен код. Набрах го с клавиатурата. Червената лампичка запримигва и таблото записука тихо. Усмихнах се. Опитът не ме лъжеше. Потрябва ли ти парола за компютър, телефонен номер, дето го няма в указателя, или код на аларма, някой винаги услужливо ти го е записал.
Излязох през входната врата и я затворих след себе си. Писукането спря. Заключих, заобиколих сградата и се мушнах в линкълна на Куклата Запалих двигателя и подкарах. Оставих го в един подземен паркинг в центъра. Приличаше досущ на оня, който бях видял на снимките на Дъфи. Избърсах внимателно всичко, по което можеше да има мои отпечатъци, заключих колата и сложих ключовете в джоба си. Помислих си да я запаля. В резервоара имаше бензин, а в джоба ми — кибритени клечки. Много е забавно да палиш коли. Освен това Бек щеше да се стресне повече. Но накрая просто се обърнах и си тръгнах. Може би постъпих правилно. Щеше да мине поне един цял ден, преди някой от гаража да я забележи. Още един ден щяха да се чудят какво да я правят. Трети ден щеше да мине, преди полицията да реагира. Щяха да направят проверка по номера и да стигнат до една от фиктивните корпорации на Бек. След което щяха просто да я вдигнат с камиона и да я откарат в полицейския гараж до изясняване на случая. Със сигурност щяха да разбият багажника било поради миризмата, било поради страх от заложена бомба. Но дотогава аз щях да съм си свършил работата и отдавна да съм се изнесъл.
Върнах се пеша при форда на стареца и с него отидох на километър и половина преди къщата. Върнах любезността на Дъфи, като го обърнах насред шосето и го паркирах с предницата към сушата. После повторих в обратен ред всичките си действия. Съблякох се гол на каменистия плаж и натъпках дрехите си в торбата. Нагазих в морето. Направих го без особено желание. Водата междувременно не бе станала по-топла. Но поне бе започнал отлив. Океанът движеше в моята посока. Дори и той ми помагаше. По обратния път доплувах за същото време — дванайсет минути. Заобиколих стената и излязох на брега зад гаражите. Треперех от студ и зъбите ми тракаха както преди. Но се чувствах прекрасно. Избърсах се колкото можах с и без това влажната ленена кърпа и се облякох, преди да замръзна. Оставих в падинката до зида глока, резервните пълнители и ключове на Куклата, загънати в парцала заедно с малкия пистолет, шилото и длетото. Сгънах найлоновата торба и кърпата и я затиснах с един камък на метър встрани. После, още треперещ от студ, се запътих към познатата водосточна тръба.
Изкачването беше по-лесно от слизането. Като се прихващах с ръце за тръбата, аз си помагах с крака по стената! Когато стигнах до моя прозорец, пресегнах се с лявата ръка и се хванах за перваза. Прехвърлих краката си от тръбата и каменния корниз. С дясната ръка бутнах прозореца нагоре; Надигнах се на лакти и се вмъкнах в стаята, колкото се можеше по-тихо.
Вътре беше студено. Прозорецът бе стоял открехнат няколко часа. Затворих го плътно и свалих дрехите си. Бяха влажни. Прострях ги на радиатора и се запътих към банята. Взех си един дълъг, горещ душ. После се заключих в банята с обувките. Беше точно шест сутринта. В момента прибираха форда на възрастния агент. Сигурно Елиът или лично старецът бе дошъл да го вземе. Това означаваше, че Дъфи е на пост в базата. Извадих уреда за имейли и написах: „Дъфи?“ След деветдесет секунди се получи отговор: „Тук съм. Ти добре ли си?“