Задните й части изглеждаха фантастично в прилепналите джинси. Размерите й се четяха ясно отзад на етикета: талия 24, крачол 32. Вътрешният й шев беше с дванайсет и половина сантиметра по-къс от моя, което ми се стори приемливо. Но обиколката на талията й беше с цели трийсет сантиметра по-тясна от моята, което си беше направо абсурд. Аз самият нямам почти никаква подкожна тлъстина. В тялото си нося само необходимите вътрешни органи, плътно разположени, където трябва. В нейния случай сигурно природата й бе монтирала от умаления модел на всяко нещо. Като видя талия като нейната, единственото ми желание е да я обгърна с длани и да й се радвам. Може би и да заровя лице някъде малко по-нагоре. В гръб ми беше трудно да преценя с точност доколко последното действие би ми било приятно. Можех само да предположа, че доста.
— Каква е степента на опасност понастоящем? — запита тя. — По реалистична оценка.
— Трудно е да се каже — отвърнах. — Има твърде много фактори. Мисис Бек се осланя на интуицията си, това е всичко. И на известна доза пожелателно мислене. Но няма никакви конкретни доказателства. Мисля, че засега поне доказателства срещу себе си не съм им дал. Така че, дори да сподели с някого, ще зависи дали този някой ще бъде склонен да се довери на женската й интуиция.
— Тя те е видяла извън къщата. Това си е доказателство.
— Доказателство за какво? Че през нощта не ме е свъртало на едно място?
— Оня тип, Куклата, е убит по време, когато не си бил заключен.
— Те никога няма да допуснат, че съм намерил начин да премина стената. А Куклата изобщо няма да го открият. Изключено. Във всеки случай, няма да е скоро.
— Защо са преместили Териса?
— Като предпазна мярка.
— Нещата вече не зависят от нас — повтори тя.
Вдигнах рамене, макар тя да не видя това.
— При такива ситуации нещата никога не зависят от теб. Това може да се очаква. Нищо не става така, както си го мислил. Стигне ли се до стрелба, всякакви планове отиват по дяволите.
Тя мълчеше. Извърна се настрани.
— Какво смяташ да правиш сега? — запита.
Аз не отговорих веднага. Светлината все още очертаваше тялото й. Да, доста приятно би било.
— Смятам да подремна малко — отвърнах.
— Колко време имаш? Погледнах часовника си.
— Около три часа.
— Уморен ли си?
Кимнах.
— Не съм мигнал цяла нощ: През повечето време плувах.
— Заобиколил си стената с плуване?! Май наистина не си с всичкия си.
— Ти не си ли уморена?
— До смърт. От няколко седмици не съм спирала да работя.
— Легни до мен да му дремнем — предложих.
— Не ми се вижда редно. Териса е в опасност.
— Аз и без това не мога да тръгна, преди мисис Бек да е готова.
Тя помисли малко.
— Има само едно легло…
— Какъв е проблемът? Ти си слабичка. Не заемаш много място.
— Не е редно — повтори тя.
— Няма да се завиваме — казах. — Ще лежим отгоре, върху одеялото.
— Един до друг?
— С дрехите — казах аз. — Смятам даже обувките да не си свалям.
Тя не отговори.
— Не е незаконно — добавих.
— Може и да е. В някои щати има разни шантави закони от едно време. Може и Мейн да е от тях.
— Мен ме вълнуват съвсем други закони на Мейн — казах аз.
— Не и в момента — отвърна тя.
Усмихнах се. После се прозинах. Седнах на леглото. Отпуснах се по гръб. Обърнах се на една страна, като гледах да заемам матрака до средата, и сложих ръце под главата си. Затворих очи. Усещах, че тя продължава да стои насред стаята. Минутите минаваха. После я усетих да ляга до мен. Намести се. Притихна неподвижно. Но беше напрегната. Усещаше се. Напрежението й ми се предаваше като електричество по пружините на матрака.
— Не се притеснявай — казах. — Прекалено съм уморен.
Което не беше истина. Проблемите започнаха, когато тя помръдна леко и допря задните си части до моите. Допирът беше едва доловим, но аз се почувствах тъй, сякаш ме удари ток. Ококорих очи и дълго се взирах в стената, като се мъчех да преценя дали е помръднала неволно в съня си, или го е направила нарочно. Цели две минути разсъждавах по въпроса. Като си помисля, сигурно смъртната опасност действа възбуждащо, защото реших да рискувам. И тогава се сетих, че не съм наясно с най-подходящия отговор. Какво повелява в такива случаи етикетът? За начало се задоволих да помръдна собствения си задник с около сантиметър и да го долепя плътно до нейния. Казах си, че с това връщам топката в нейната половина. Беше неин ред да тълкува хода ми и да играе.
Цяла минута не се случи нищо. Бях на път да се разочаровам, когато тя помръдна отново. Този път нямаше съмнение. Ако не тежах сто и десет кила, щеше направо да ме изхвърли от леглото. Бях сигурен, че усещам капсите на задните й джобове. Аз съм на ход. Издавайки поредица от сънени звуци, се обърнах към нея и застанах в същата поза, а ръката ми се озова на рамото й. Косата й влизаше в очите ми. Беше мека и ухаеше на лято. Памучната й риза едва покриваше кръста й, а ханшът и бедрата се очертаваха през прилепналите джинси. Без да движа главата си, извих поглед надолу. Свалила си бе обувките и виждах стъпалата й — десет малки пръстчета в една линия.