— Здрасти — каза ми Елизабет Бек.
Кимнах, но не казах нищо.
— Я, кафе! — възкликна Ричард. — Прекрасно.
— Ходихме да закусим — обясни Елизабет Бек. — Край Олд Орчард Бийч има една малка закусвалня, която сме си харесали.
— Поли не искаше да те будим — каза Бек. — Сторил си му се нещо уморен снощи. Тъй че той предложи да ни закара вместо теб.
— Добре — отвърнах. А си помислих: Нима Поли е открил вързопа? Дали им е казал вече?
— Искаш ли кафе? — запита Ричард, който тракаше с чаши при машината.
— Благодаря — отвърнах. — Черно.
Той ми донесе пълна чаша. Бек си сваляше палтото; на пода около него капеше вода.
— Вземи чашата си и ела — каза той. — Трябва да поговорим.
Той тръгна по коридора, като поглеждаше назад, за да види дали го следвам. Аз взех чашата си. Кафето беше горещо; от чашата се вдигаше пара. Ако се стигнеше дотам, можех да му го лисна в лицето. Поведе ме към квадратната стая с ламперия, която бе използвал и преди за нашите разговори. Носех пълната чаша и ходех малко по-бавно. Бек стигна доста преди мен. Когато влязох, той вече беше застанал до един прозорец и гледаше дъжда навън, с гръб към мен. Когато се обърна, в ръката му имаше пистолет. Беше прекалено далеч, за да му лисна кафето. Поне на четири метра. Течността щеше да се разпръсне във въздуха; може би повечето нямаше изобщо да го улучи.
Пистолетът в ръката му беше „Берета М-9 Спешъл“, който не е нищо друго, освен леко разкрасена модификация на цивилния 92ФС, докарана да наподобява стандартния М-9 на въоръжение в армията. М-9 стреля с деветмилиметрови патрони тип парабелум. Има петнайсет патрона в пълнителя и стандартен мерник с мушка. Бях запомнил дори цената му: 861 долара на дребно. Аз самият тринайсет години бях носил такъв М-9. С него бях изстрелял хиляди патрони при тренировки и немалък брой в реална бойна обстановка. Повечето от тях бяха попаднали в целта, понеже М-9 е доста точно оръжие. В повечето случаи целта бе унищожена, понеже М-9 е и доста мощно оръжие. Пистолетът ми служеше добре. Спомнях си дори как ми го бяха препоръчали навремето: Има сравнително слаб откат и е прост за разглобяване в бойни условия. Хората, които ни зачисляваха личното оръжие, повтаряха тези думи като някакво заклинание. Отново и отново, на всеки поотделно. Предполагам, че от това зависеха договори за доставки. Навремето за тоя модел се чуваха и не дотам ласкави неща. Тюлените например ненавиждаха М-9. Твърдяха, че най-редовно им избухвал в ръцете. Бяха измислили даже и песен: Не се считаш за тюлен, ако от М-9 не си ослепен. Но аз лично бях доволен от моя М-9. Бе ми служил добре. Беше си хубаво оръжие, поне според мен. Екземплярът в ръката на Бек изглеждаше чисто нов. Черната стомана лъщеше, покрита с капчици смазка. Мерникът и мушката бяха маркирани с фосфоресцираща боя, която сияеше меко в полумрака.
Стоях и чаках.
Бек също стоеше неподвижно насреща ми, стиснал в ръка пистолета. И изведнъж се раздвижи. Хвана с лявата си ръка цевта, а дясната пусна дръжката. Наведе се през дъбовата маса и ми го подаде с дръжката напред, внимателно като продавач в магазин.
— Дано да ти хареса — каза той. — Предполагам, че сте стари познати. Дюк повече си падаше по екзотиката, като оня там щаер. Но за теб си казах, че ще ти е по-удобно с берета, предвид професионалния ти опит.
Пристъпих напред. Оставих чашата с кафето на масата. Взех пистолета от ръката му. Извадих пълнителя, прещраках за патрон в цевта, огледах механизма, надникнах в дулото. Не беше запушено с нит отвътре, за да избухне в ръцете ми. Нямаше измама. Пистолетът си беше съвсем истински. Патроните тип парабелум — също. Беше съвсем нов. С него не беше стреляно. Аз го сглобих, дръпнах рамата, за да вкарам патрон в цевта, и го поставих на предпазител. Сложих го в джоба си.
— Благодаря — казах.
Бек бръкна в джоба си и извади два резервни пълнителя.
— Вземи и това — каза и ги плъзна по масата към мен. — После ще ти дам още.
— Добре — казах аз.
— Пробвал ли си с лазерен прицел? — запита той.
Поклатих глава.
— Има една фирма, която се нарича „Лейзър Дивайсиз“ — каза той. — Произвеждат универсален лазерен прицел за всички видове пистолети, монтира се под цевта. Плюс малко фенерче, което се закрепва под прицела. Много хитро устройство.