В пет часа призори Майката Природа натисна някаква аларма и светът полудя. Всички пернати твари, говеда и съдейки по звука алигатори взеха да се надпреварват с всички останали да бъдат чути. Какафонията обаче се добра след известно време до Ваймс. Ако не друго, гигантското легло поне имаше почти необятен запас от възглавници. Ваймс беше голям привърженик на възглавниците, когато беше далеч от собственото си легло. Една или дори две жалки торбички перушина като гарнитурчица към леглото не бяха за него, ама ха! Той обичаше възглавници, в които да се зарови и окопае като в някаква мека крепост, оставяйки само една амбразурка за достъп на кислород.
Ужасната врява вече поутихваше, когато той изплува на ленената повърхност. Ох, да, загря Ваймс, това беше още една от проклетите особености на провинцията. Започва прекалено рано, да й се не знае. По навик, необходимост и природа командирът беше нощна птица, понякога дори целонощна птица. Идеята два пъти в един ден да става седем часът му беше чужда. От друга страна, долови миризмата на бекон, а миг по-късно две притеснени девойки влязоха в стаята с подноси върху сложни метални пособия, които в разгънат вид направо приковаваха човек, така че беше почти, ако не и съвсем невъзможно да се понадигне и да изяде закуската, която съдържат.
Ваймс примига. Сутринта претърпяваше блажен обрат! Сибил по принцип считаше за свой съпружески дълг да се погрижи мъжът й да живее вечно и беше убедена, че този щастлив развой може да се постигне, като го храни с остъргващи червата ядки, семена и кисело мляко, което според Ваймс беше от онези сирена, които не си дават достатъчно зор. После пък му пробутваше някакво жалко подобие на предиобедния му сандвич с бекон, маруля и домат. Беше невероятно, но факт, че по този въпрос стражите бяха готови безпрекословно да изпълняват нарежданията на съпругата на шефа. Пък като шефът започнеше да вика и да тропа с крак, което е напълно разбираемо, дори простимо, когато лишат човек от предиобедната му доза препържено свинско, те се позоваваха на инструкциите от жена му с ясното съзнание, че всички заплахи за уволнение са безпочвени и ако се отнесат за разглеждане, ще бъдат незабавно анулирани.
Ето че Сибил се появи сред възглавниците и внесе яснота:
— В отпуск си, скъпи.
Онова, което можеше да се яде по време на отпуск, включваше и две пържени яйца, точно както ги обичаше, и наденичка… но за съжаление не и препържената сланинка, която дори в отпуск очевидно продължаваше да си бъде грях. Кафето обаче беше гъсто, черно и сладко.
— Добре поспа — отбеляза Сибил, докато Ваймс се цъклеше в неочакваната щедрост.
— Не, скъпа, хич не мигнах, уверявам те.
— Сам, цяла нощ не спря да хъркаш. Чух те!
Разбирането на Ваймс за успешно съпружество го възпря от по-нататъшни коментари, освен:
— Наистина ли? Нима, скъпа? О, съжалявам.
Сибил прехвърли някаква купчинка пастелни пликове, мушната в подноса й за закуска.
— Е, новините са плъзнали — съобщи тя. — Херцогинята на Сувенир ни кани на бал, сър Хенри и лейди Смръзна ни канят на бал, а лорд и лейди Показалски ни канят на… о, да, на бал!
— Слушай — подхвана Ваймс, — това са адски…
— Изобщо не си го помисляй, Сам! — предупреди го жена му и Ваймс увехнало завърши:
— …много покани. Нали знаеш, че не танцувам, скъпа? Само си плета краката и те настъпвам.
— Виж сега, баловете са най-вече за младите. Хората идват за лечебни бани в Шунково, което е съвсем наблизо. Всичко всъщност се свежда дотам да омъжат дъщерите си за подходящи господа, а това означава балове, почти нескончаеми балове.
— С един валс мога да се справя — великодушно призна Ваймс, — това си е просто въпрос на броене, но знаеш, че не мога да понасям цялото онова подскачане като при „Съблечи вдовицата" и „Сбърканият Гордън".
— Не се тревожи, Сам. Повечето мъже на възраст просто се разполагат в някое кътче да си пушат или да смъркат енфие. Майките се заемат с откриването на подходящи ергени за щерките си. Наистина се надявам приятелката ми Ариадна да намери читави съпрузи за момичетата си. Тя роди шестзначки, което е голяма рядкост. Разбира се, младата Дроздина е много благочестива, а винаги има по някой млад пастор, който си търси съпруга и най-вече зестра. Пък Емили е нисичка, руса, отлична готвачка, но доста комплексирана от огромния си бюст.
Ваймс зазяпа тавана.
— Подозирам, че бързо ще си намери съпруг — предсказа той. — Той, съпругът, сам ще я открие. Наречи го мъжка интуиция.