— Това изказване е подсъдно, младежо — обади се Каменоломни.
Ваймс внимателно си проправи път до Каменоломни и прошепна:
— Няма да кажа, че си играете с късмета, господин Каменоломни, понеже си го проиграхте в момента, в който ми се изпречихте пред очите. — Той потупа върха на носа си. — Само един съвет: и аз имам големи крака.
Сляп за това, Небивал продължи:
— Искам всички вие да знаете, че преди няколко нощи една гоблинска жена е била накълцана горе на хълма, докато се е молела за живота си. Това е лошо. Много лошо! И една от причините е, че човек, дето може да накълца гоблинска жена, някой ден ще накълца сестра ви. Но аз ще помогна на моя… — Небивал се поколеба —…колега, командир Ваймс, и ще изправя виновните пред закона. И това не е всичко, ей богу, съвсем не, понеже видите ли, аз знам също като вас, че преди три години куп гоблини са изловени посред нощ и откарани надолу по реката. Бедният ми татко е направил, каквото са му казали, и си е затворил очите, ама аз няма да сторя същото. Не знам дали някой от вас е замесен в оня случай и в момента това не ме дразни чак толкова, щото тукашните люде са свикнали да правят каквото им се каже, макар че на някои май им харесва да правят, каквото им се каже, повече от някои други.
Небивал се завъртя, за да се увери, че всички знаят, че попадат в тоя кюп.
— И още нещо знам! Знам, че късно снощи, точно докато пътувахме към Поднокът, група гоблини от Стръмнище са били изловени и натоварени на волски кораб…
— Какво?! Защо не ми каза по-рано? — извика Ваймс.
Небивал не го погледна, приковал очи в тълпата.
— Кога по-рано? Прощавайте, командире, ама всичко е на юруш, пък и разбрах едва преди тая пасмина да пристигне, а оттогава станах много зает. Корабът сигурно е минал оттук още докато сме отваряли буретата в Поднокът. Тия тука искаха да им предам моя… вашия… нашия затворник, пък сетне старото ми мамче естествено се намеси, тъй да се каже. Знаете, винаги има усложнения, като се намеси старо мамче. Не съм казал, на никой да мърда, нали?!
Последното беше към доста стресиран мъж, превил се почти на две с ръце върху чатала си.
— Много съжалявам, ъ-ъ, Небивал, ъ-ъ, полицай, ъ-ъ, околийски Левак, наистина трябва да ползвам тоалетната, ако нямате нищо против, моля ви, много ви благодаря!
Ваймс сведе очи към превиващия се мъж и възкликна:
— О, боже, ама това сте вие, господин Каменоломни! Уиликинс! Би ли го завел някъде, където може да си свърши работата, ако обичаш? Но гледай да го върнеш обратно тук, ясно? А ако се окаже, че не е имал някаква неотложна работа, направи му услугата да я свърши предсрочно. — Имаше още доста за казване, но това в крайна сметка беше територията на Небивал, а той се справяше учудващо добре при разправата с такива, които се разправяха със стари мамчета.
Момчето също не беше приключило. Настроението му просто мина от стопено желязо към хладна, твърда стомана.
— Преди да ви кажа какво следва, господа, бих искал да ви обърна внимание на гоблина, който седи ей там на дървото и не ви изпуска от поглед. Всички от вас, дето са местни, познават Смръдльо. То се знае, че чат-пат го сритвате, някой път ви изкрънква по цигара, а сегиз-тогиз ви прави по някоя малка услуга, нали?
Сред тълпата се усети потно облекчение, че най-лошото изглежда беше минало. Всъщност едва започваше.
— Командир Ваймс би искал да знаете, както впрочем и аз, че законът важи за всички, което значи, че важи и за гоблините. — Последва масово кимане и Небивал продължи: — Но ако законът важи за гоблините, значи те имат права. А ако гоблините имат права, тогава е редно да има гоблин на щат към околийския участък.
Ваймс изгледа Небивал с изумление и немалка доза възхищение. Хванаха се! Всички бяха кимали и той ги беше хванал за кимащите брадички и преди да се усетят, вече кимаха на гоблински полицай.
— Е, господа, възнамерявам да назнача Смръдльо за стажант към околийското, така че да ме държи в течение на онова, което се случва горе на хълма. Ще има значка и всеки, който го срита оттук насетне, ще бъде извършител на физическо насилие над полицай при изпълнение на служебните му задължения. Мисля, че съответното наказание не е просто да ви обесят, а да ви оставят да си повисите на въжето известно време, подрипвайки с крака. Това е вътрешноведомствено решение, което не изисква одобрението на никакъв магистрат. Прав ли съм, командир Ваймс?