Ето че господин Каменоломни взе да мисли на бързи обороти. Ако имаше някакъв акъл в главата и четеше между редовете своя „Правен журнал“, щеше да е наясно, че докато господин Въртел се кланя (доста сковано) на богатите и влиятелните, той не обича грешките и мрази да вижда как правото си печели лоша слава заради некадърни юристи и профани. Беше дълбоко убеден, че това конкретно задължение трябва да бъде оставено на висши адвокати като например господин Въртел, който умееше да го върши с прецизност, финес и срещу 300 анкх-морпоркски долара на час.
А господин Каменоломни сигурно си мислеше, че тъй като земевладелците тук явно тълкуваха закона според интересите си, което като цяло си беше прерогатив на правната професия, господин Въртел няма да е едно особено щастливо зомби, дето си обикаля и си стене, както доскоро се налагаше от обичая и практиката, с протегнати право напред ръце (в едната вероятно с отсечена глава за ефект). Не, той щеше да излее все още значителното си угнетеше върху всички сополиви адвокатчета с разни нетрадиционни идеи, като им говори със спокоен и равен глас в продължение на час-два, в резултат от което те щяха да разправят, че отсечената глава за разлика от това е била вегетарианската опция.
Ваймс наблюдаваше лицето на младока, докато обмисляше своите собствени оскъдни опции, и откри, че не са в множествено число.
— Наистина се постарах да посъветвам надлежно магистратите с оглед на тяхното положение, разбира се — каза правистът, сякаш репетираше пледоария, — но за жалост трябва да призная, че те отстояваха позицията си, че щом притежават съответната земя, следва да определят законите на нея. Трябва да кажа, че сами по себе си те са съвсем порядъчни хора.
Ваймс се изненада колко успешно сдържа нервите си в последно време.
— Земя — кимна той, — и аз доста обичам земята. Тя е едно от любимите ми места за стоене. Само че всичката тая земя и земевладелци, и закони, ами… човек може доста да се пообърка, нали? Особено като има и тлъст хонорар. Лесно им е на хората да са адски порядъчни, щом могат да си позволят да наемат напълно непорядъчни хора, такива, на които даже не им трябват нареждания, а само едно кимване или намигване.
В този момент прогърмя гръм, не съвсем подхождащ на последния коментар и поради това без окултно значение.
Въпреки всичко небето се превърна в гигантски тъпан, от който се изсипаха грамадни отломки от звук. Ваймс вдигна очи и видя, че хоризонтът е като насинен, но въздухът наоколо си беше тих и топъл, а насекомите и други неизвестни нему твари си жужаха из шубрака. Доволен, че все още не се налага да търси прикритие, той върна вниманието си върху гърчещия се правист.
— Ще позволите ли да ви предложа, господин Каменоломни, да си намерите внезапно неотложна причина да идете до града и евентуално да поговорите с някои от по-опитните адвокати там? Предлагам ви да им опишете себе си като глупак, а мокрите ви панталони ще послужат за потвърждение, повярвайте ми. Ако е необходимо, бих могъл да се насиля да драсна няколко добри думи за вас, в смисъл че ви смятам за глупав и зле подведен, а не толкова за престъпник.
По лицето срещу него се изписа благодарност, така че Ваймс додаде:
— Защо не пробвате наказателно право? Напоследък се свежда най-вече до тежки телесни повреди и убийства. Може да ви се види мехлем за душата. Само още едно две нещица обаче: какво знаете за гоблините, откарани по реката? И какво знаете за изчезването на ковача Джеферсън?
Хич не е приятно да отговаряш на трудни въпроси, докато си мислиш как ще се качиш на някой кон и скоростно ще пропътуваш далечни разстояния.
— Уверявам ви, Ваша светлост — смънка мъжът, — че не знам нищо за изчезването на ковача, който впрочем може просто да е отишъл да работи някъде другаде. А гоблините? Да, знам, че някои са били изселени преди време, но аз работя тук едва от две години и не мога да коментирам онези обстоятелства. — Той додаде сковано: — Не ми е известно някакви гоблини да са били лишавани от обиталищата си в скоро време, както явно смята околийският.
Обръщайки гръб, така че протягащата шии тълпа да не може добре да види какво става, Ваймс го измери с поглед:
— Поздравявам ви за изрядното невежество, господин Каменоломни. — Той сграбчи скования правист за врата и процеди: — Слушай, говненце. Това, което ми разправяш, може строго погледнато да е вярно, само че ти си един проклет тъпак, ако досега не си осъзнал, че шепа земевладелци не могат да решават самовластно, че законът е онова, каквото те искат. Пък ако искаш да поддържаш добри отношения и с двете страни, господин Каменоломни, накъдето ми се струва, че клониш, би могъл да отделиш един миг от натоварения си график и да кажеш на бившите си работодатели, че командир Ваймс знае всичко за тях и че командир Ваймс знае какво да предприеме спрямо тях. Знам кои са, господин Каменоломни, защото околийски Левак ми предостави цял списък с имена. — Той леко отпусна натиска и додаде тихо: — Много скоро тук ще стане тясно за теб, господин Каменоломни.