А после се обърна, така че тълпата да може да вижда, и като хвана десницата на шашнатия правист, я разтърси крепко и високо каза:
— Много ви благодаря за ценните сведения, сър. Страшно ще улеснят разследванията ми, дума да няма! И съм сигурен, че околийски Левак ще сподели мнението ми. Животът на всички ни ще стане доста по-лек, ако и други съвестни граждани бъдат толкова любезни да съдействат на полицията. — Той погледна поразения правист и добави малко по-тихо: — Не мога да съм сигурен, но на някои от тези типове май им се дръпна àкото. Познавам такива като тях, май имат повече зъби, отколкото мозъчни клетки, ама сега, господин Правист, се чудят колко ли знаеш и колко си ми казал. На твое място не бих губил време да събирам багаж. Надявам се, че имаш бърз кон.
Чиновникът си тръгна скоростно, а след изразително кимване от страна на Небивал тълпата стори същото, повече или по-малко изпарявайки се сред пейзажа. И Ваймс си помисли: „Още една вкарана топка. Вкарваш червени, вкарваш бели, но тъй или иначе, си се прицелил в черната."
И така, сега остана само с Уиликинс и околийския, който се озърна като човек, осъзнаващ, че може би е лапнал по-голям залък, отколкото не само може да преглътне, а и да побере. Той се поизправи, като забеляза, че Ваймс го гледа. Беше време за малко подкрепления, така че Ваймс отиде до момъка и го тупна по гърба.
— Е, дявол го взел! Поздравления, околийски Левак, и този път не те бъзикам, не си правя шега, не те подигравам, а не мога да повярвам, че си хлапакът, когото срещнах преди два дни! Даде им да разберат, без майтап! На цяла пасмина опасни идиоти! И правист!
— Те стреляха по старото ми мамче! О, взеха да го усукват, щото се надяваха да ни подвият опашките! Викаха, че нямали стрели! Тъй че аз им рекох, бърз като стрела, как ще имате стрели, като сте ги изстреляли по старото ми мамче, а? Туй си е доказателство, рекох им, туй си е логика, тъй им рекох, пък те не знаеха какво да кажат!
— Е, и аз останах без думи, Небивал, понеже ми се стори, че те чух да казваш, че още някакви гоблини вчера са били откарани по реката. Откъде знаеш?
Небивал вдигна палец по посока на дранголника и се ухили.
— Ей го ключето, сър, просто идете да си побъбрите с нашия затворник. Ще ви хареса. Той изгуби ума и дума, като разбра, че идват за него, и запя като славейче, сър, също като славейче!
— По принцип се казва канарче — отбеляза Ваймс, обръщайки се към ниската постройка.
— Да, сър, ама това е провинциален участък и аз познавам птиците. Той си пееше също като славейче, няма съмнение, сър! Мелодично вибриращо легато, по мое мнение отстъпващо само на трелите на червеношийка, може би поради това, че беше наистина адски уплашен, сър. Ще ида да лисна кофа вода след минутка.
— Отново поздравления, Небивал! Бих ли могъл да ти предложа сега да идеш да видиш старото си мамче? Сигурно се тревожи за теб. Старите мамчета все се тревожат, да знаеш.
Лудичкия Артър беше впечатлен. Защо никой не му беше споменавал за врътката преди? Е, той съвсем отскоро разбра, че по рождение е Нак Мак Фигъл, а не, както му беше внушено, отроче на миролюбивите гноми, които се занимаваха с обущарство. Фигълите нито носеха обувки, нито бяха миролюбиви. Като някои преди и след него, Лудичкия Артър все си мислеше, че не е на мястото си в родната среда.
Когато истината съвсем ненадейно беше разкрита, всичко сякаш се намести. Той можеше да се гордее, че е Нак Мак Фигъл, макар и такъв, който обича чат-пат да гледа балет и може да прочете меню на куирмски, а и впрочем изобщо може да чете.
Той кръжеше в топлите сини небеса на Хоуондаленд с широки спирали и се наслаждаваше донемай-къде. Гледаше отвисоко целия континент! На него имаше хора, така поне беше чувал, но това, което виждаше от въздуха, бяха предимно пустини, планини или най-вече зелени джунгли. Той позволи на албатроса да се пусне по топлите въздушни течения, докато острият му взор търсеше онова, което подозираше, че може да е там. То всъщност не беше, тъй да се каже, веществено, а идея: нещо правоъгълно. Хората, които садят разни неща, обичат правоъгълното. То въвежда ред. То улеснява нещата.