— Интересен ден, Уиликинс.
— Да, наистина, командире. Ще позволите ли да отбележа, че младият околийски Левак се справи със задълженията си с голям апломб. Имате дарба да вдъхновявате хората, сър, ако мога да се изразя така.
За известно време се възцари тишина, след което Ваймс каза:
— Е, разбира се, доста помогна фактът, че някакъв проклет глупак действително пусна стрела! Личеше си как треперят при мисълта какво ли би могло да се случи, ако се окажат от бандата, убила мила старица. Човек не се измъква лесно от тоя тип проблеми. Това ги размекна! И очевидно беше истински късмет за нас — додаде Ваймс, без да извръща глава. Той остави тишината да си царува, докато бурята се вихреше в далечината, а каквото и да беше онова, дето си цвъртеше в храсталака наблизо, продължаваше да си цвърти в топлия душен следобед.
— Макар че съм озадачен — продължи той, като че ли току-що му е минало през ума. — Ако някой отпред в тълпата беше пуснал стрела, нямаше как да не го забележа, а ако е бил някъде отзад, ще да е бил доста умел да се прицели през може би много тясно пространство. Това би било много изкусна стрелба, Уиликинс.
Уиликинс седеше, все така благо зареял взор в хоризонта. Ваймс го погледна с крайчеца на окото си, но не забеляза и намек за влага по челото му. Тогава благородният благороднически служител се обади:
— Предполагам, че тези селски момци са понадобрели в ловката стрелба, командире.
Ваймс го шляпна по гърба и се ухили.
— Брей, да им се не начуди човек, а? Видя ли само какви арбалети имат? Скапана работа, мен ако питаш, вехти и ръждясали, като ония, дето дядовците им са домъкнали вкъщи от някоя война. А пък стрелата като че ли беше от зловещите комплектчета, дето се правят по поръчка от „Бърли и Силенвръката" за Миротвореца, модел номер 9, сещаш ли се?
— Опасявам се, че се налага да освежите паметта ми, командире.
Ваймс започваше да се забавлява и възкликна:
— О, няма как да не се сетиш! Само три такива бяха направени! Два от тях все още са под ключ и магьосническа защита в трезора на фирмата, а другият… наистина ли не се сещаш? Прибран е на сигурно в онова малко хранилище, дето направихме в мазето на булевард „Скуун" миналата година. Двамата с теб изливахме бетона, докато Сибил и малкият бяха навън, и после замазахме целия под, тъй че трябва да знаеш, че е там, за да го откриеш. Всеки, заловен с подобно оръжие, подлежи на обесване съгласно разпорежданията на Ветинари, а от Гилдията на убийците са заявили пред Вестника, че обесването ще е пикник в сравнение с онова, което ще му се случи на онзи, за когото разберат, че притежава такъв. Само си помисли: та то едва му личи, че е арбалет. Безшумен, сгъваем, само за миг се прибира в джоба, лесно се скрива и е смъртоносен в ръцете на опитен стрелец като теб или мен. — Ваймс отново се усмихна. — Не се изненадвай, Уиликинс, помня какви чудеса извърши дори със стандартен военен лък през войната. Небесата знаят какво ли би могъл да направи някой като теб с проклетия Миротворец. Само се чудя как подобно нещо е попаднало тук, в провинцията. Небивал все пак конфискува всички оръжия, които откри, но може би едно от онези приятелчета го е скрило в ботуша си. Как мислиш, а?
Уиликинс прочисти гърло.
— Ами, командире, ако позволите да говоря открито, бих казал, че от една страна, в „Бърли и Силенвръката" има доста работници, а от друга, разбира се, директорите на най-прочутия производител на оръжия в Равнините може да са решили да приберат по няколко сувенира, преди да бъде забранен моделът, и кой знае къде може да са попаднали въпросните. Не мога да се сетя за никакво друго обяснение.
— Да, разбира се, сигурно си прав — кимна Ваймс. — И при все че ме ужасява мисълта, че едно от тези неща може да попадне нейде си из улиците, трябва да призная, че идиотът, който го използва, наистина ни измъкна от доста трудна ситуация. — Той млъкна за малко, а после продължи: — Получавал ли си повишение на заплатата наскоро, Уиликинс?
— Напълно съм доволен от възнаграждението си, командире.
— То е напълно заслужено. Но за да сме сигурни, бих искал още щом се приберем у дома, да провериш мазето просто за всеки случай, става ли? Понеже ако няма други от тези проклети неща, искам да съм сигурен, че все още имам такова у мен. — Когато Уиликинс обърна глава, Ваймс продължи: — О, и Уиликинс, адски голям късметлия си, че Небивал не може да събере две и две.