Това едва забележима въздишка на облекчение ли беше? Определено не.
— Ще се заема с въпроса още щом стъпим в сградата, командире, и съм сигурен, че ако искате сам да слезете долу малко по-късно да направите лична проверка, ще го намерите да си стои там, където винаги е бил.
— Сигурен съм, Уиликинс. Сега обаче се чудя дали не би могъл да ми помогнеш с решаването на един проблем? Трябва да догоня „Чудната Пути". — Той спешно додаде: — Става дума за кораб, разбира се.
— Да, сър, наясно съм с въпросния плавателен съд. Ако си спомняте, бях тук известно време преди да дойдете с Нейно благородие, и се случи да съм близо до реката, когато той мина нагоре по течението. Помня, че хората взеха да ми го сочат. Обясниха ми, че отивал нагоре до Стръмнище да натовари вероятно желязна руда, добита от джуджешката мина, което доста ме изненада, тъй като обикновено я топят направо в мината и изнасят отливките, което е по-икономичният метод, сър.
— Изумително — каза Ваймс. — Но си мисля, че колкото и бавно да се движи, трябва да го погна.
Небивал тъкмо излизаше от къщата.
— Чух за… кораба, момко. Трябва да тръгваме, докато е още светло.
Небивал направо изкозирува.
— Тъй вярно, имам грижата, сър, ама какво да правя със затворника? Старото ми мамче, може да му дава храна и да му изнася кофата, няма да й е за пръв път да прави нещо такова, ама не ми се ще да я оставям самичка точно сега, ако ме разбирате.
Ваймс кимна. У дома трябваше само да щракне с пръсти, за да се появи тутакси някой страж на негово разположение, но сега… Е, нямаше избор.
— Уиликинс!
— Да, командире?
— Уиликинс, против волята си и, смея да кажа, против твоята те назначавам на длъжност цивилен полицай и ти нареждам да закараш затворника в резиденцията и да го охраняваш под ключ. Дори проклета армия да съберат, трябва да са луди да нападнат резиденцията, когато Сибил е в нея. И във всеки случай, Уиликинс, не мога да се сетя за по-подходящ от теб да пази семейството ми.
Уиликинс светна и отдаде чест:
— Да, сър, прието и разбрано. Може да разчитате на мен, сър, само че… ъ-ъ, като се върнем обратно в града, бихте ли могъл, ъ-ъ, да не казвате на никого, че съм бил за известно време ченге, моля? Имам приятели, сър, близки приятели, които ме познават отдавна и ще ме скалпират, ако чуят, че съм бил ченге.
— Е, не съм от хората, които ще тръгнат да избелват нечие име против волята му — отвърна Ваймс. — Разбрахме ли се? Ще ти бъда благодарен, ако успееш да се въздържиш от прекомерно авантюризиране. Просто охранявай затворника и се погрижи да не му се случи нищо лошо. Пък ако заради това се налага някаква благоразумна дребна вреда да споходи някого другиго, неохотно ще преглътна този факт.
Уиликинс доби смирен вид.
— Да, сър, напълно ви разбрах. Гребенът ми няма да излиза от джоба.
Ваймс въздъхна.
— В джобовете си имаш страшно много неща, Уиликинс. Наложи запор на ползването им, човече. И между другото, предай на Сибил и Сами, ако обичаш, че тате преследва лошите и скоро ще се върне.
Небивал премести очи от Ваймс върху Уиликинс.
— Ами хубаво, че въпросът се реши, господа — заключи той с притеснена усмивка. — А сега, ако сте готов, командире, да идем до конюшнята да наемем два коня. — С тези думи той тръгна енергично към селото, оставяйки Сам Ваймс без друга алтернатива, освен да го последва.
Ваймс изпъшка:
— Коне?
— Тъй вярно, командире. Съдейки по чутото, би трябвало да застигнем „Пути" до час. Честно казано, сигурно можем да го изпреварим, но най-добре да играем на сигурно, не е ли така? — Небивал за миг доби овчи вид и добави: — Аз не яздя много-много, командире, но ще се опитам да не се изложа пред вас.
Ваймс отвори уста. След което я затвори, опандизвайки думите: „Момко, по-скоро бих яздил прасе, отколкото кон, ако не възразяваш. Те, прасетата, поне само си търчат, ама конете? Аз по принцип си падам по конете, но си падам доста болезнено по тях, при което те ме отблъскват така, че отново започвам да си падам по конете, но знам, че след половин секунда цялото проклето нещо започва отново и да, преди да ми излезеш с всичките онези „Няма проблеми, ако се надигнеш, докато се снижават", нека ти кажа, че тоя трик изобщо не се получава при мен, защото тогава се озовавам или над, или малко зад коня, или толкова внезапно върху него, че наистина се радвам, че със Сибил решихме да имаме само едно дете…"