Небивал стисна юздите.
— Добре, сър, в такъв случай напред!
На Ваймс му отне известно време да схване напълно какво точно става. В един момент Левак стоеше на коня си и цъкаше както се полага, а в следващия нямаше ни Левак, ни кон, но доста голямо количество прах в далечината и дрезгавият глас на Смръдльо, подвикващ „Дръж здраво, гусин пу-ли-ссай!". И тогава хоризонтът се хвърли срещу него. Галопът някак си не беше чак толкова зле, колкото тръса, и той успя горе-долу да легне върху коня. Оставаше му само да се надява, че някой знае какво става. Изглежда Смръдльо беше поел командването.
Пътят беше доста широк и те прогърмяха по него, оставяйки следа от бял прах. По някое време внезапно се спуснаха надолу, докато земята отдясно на Ваймс се издигна нагоре, а реката се появи иззад някакви дървета. Той вече знаеше, че това е река, която не вижда смисъл да бърза. Все пак се състоеше от вода, а е общоизвестно, че водата има памет. Тя си знаеше работата: изпаряваш се, носиш се напред-назад като облак, докато някой не организира всичко, а после падаш надолу като дъжд. Това се случва непрекъснато. Няма смисъл от бързане. След първото цопване вече всичко ти е ясно.
И така, реката се влачеше из меандрите. Дори Анкх беше по-бърза. Но докато Анкх вонеше като отходен канал, тя не се полюшваше мудно напред-назад от единия бряг към другия, както старата Негодяйка, сякаш несигурна относно цялата тая работа с кръговрата на водата. И докато реката се извиваше като змия, същото правеха и бреговете й, които в синхрон с цялостния ленив пейзаж, бяха обрасли с гъста растителност.
При все това Небивал поддържаше темпото, а Ваймс просто се крепеше с надеждата, че конете вероятно не се мъчат да паднат нарочно във водата. Лежеше все така плътно прилепен към коня, понеже по-ниските клони и оплетената зеленина заплашваха в противен случай да го пометат от седлото като муха.
А, да, мухите. Речният бряг ги развъждаше с милиони. Той усещаше как лазят по косата му, докато някое листо или клонка не ги забършеше. Вероятността да зърне Чудната… лодка, без да му бъде откъсната главата, изглеждаше изключително малка. И все пак ето че внезапно се появи надежда за бодящия го гръб — пясъчна коса с няколко изхвърлени на нея дънера и Небивал, който дръпва юздите на коня си, за да спре. Ваймс успя да се поизправи на седлото тъкмо навреме и двамата скочиха на земята.
— Поздравления, командире! Явно сте роден в седлото! Добри новини! Усещате ли миризмата?
Ваймс подуши въздуха, при което носът му се изпълни с мухи и много тежка воня на говежди тор.
— Виси във въздуха, нали? — обади се Небивал. — Това е миризмата на волове, няма грешка! Те си вършат работата в движение, да знаете.
Ваймс погледна мътната вода.
— Не съм изненадан. — Може би, помисли си той, сега му е времето да си поговоря малко с хлапака. Той прочисти гърло и се втренчи невиждащо в калта, докато си подреди мислите. Малки вълнички се плискаха в брега, а конете пристъпваха неспокойно.
— Левак, не знам на какво ще се натъкнем, като стигнем кораба, ясно? Не знам дали можем да го обърнем или да измъкнем гоблините и после да ги върнем по суша или дори да яздим чак до крайбрежието, но оттук нататък думата имам аз, ясно? И имам думата, понеже имам много голям опит с хора, които не искат да ме виждат пред очите си или дори жив.
— Да, сър — започна Небивал, — само че ми се струва…
Ваймс заора нататък:
— Не знам какво ще открием, но подозирам, че хората, които се опитват да превземат плавателни съдове, дори плавателна фабрика за тор като „Пути", вероятно се приемат без замисляне от екипажа за пирати, така че аз ще давам заповедите и искам да правиш точно каквото ти наредя, ясно?
За малко изглеждаше, сякаш Небивал се кани да възрази, но той просто кимна, потупа коня си и загледа как поредната малка вълничка се плисна до конете. Внезапното мълчание на обичайно толкова бъбрив човек обърка Ваймс и той запита:
— Чакаш ли нещо, Левак?
Небивал кимна и обясни:
— Не исках да ви прекъсвам, командире, пък и както казахте, вие имате думата. Само чаках да кажете нещо, което ми се щеше да чуя, сър.
— О, нима? Като например?
— Ами, сър, като начало бих искал да ви чуя да кажете, че е време да яхнем конете и да се изнесем оттук наистина бързо, понеже водата се вдига и скоро алигаторите ще се събудят.
Ваймс се озърна. Един от дънерите, на когото тъй равнодушно не беше обърнал и капка внимание, протягаше крака. Озова се върху коня си с юзди в ръката за малко повече от секунда.