В света все има някакъв ред, но как щурманът се справяше с хаоса? Накъде да се насочи човек, като не вижда нищо? Небивал обясни набързо и Ваймс изрази абсолютното си недоверие даже още по-бързо.
— Истина ви казвам, сър! Той знае наизуст всеки завой на реката, познава вятъра, знае колко бързо се движим, пък и разполага с пясъчен часовник и секундомер. Влиза в завоя, когато му дойде времето. Вярно, позабърсва брега със старата „Пути", ама тя си е доста якичка.
Скочиха заедно на последната баржа и на палубата откриха заключен капак. Козият крак обаче е универсален пропуск. Там, под капака, имаше гоблини. Всичките с овързани ръце и крака, натъпкани като зелки. Бяха стотици. Втрещен, Ваймс се озърна за Смръдльо, който се оказа точно зад него.
— Добре, приятелю, твой ред е. Ще ги освободим, разбира се, но не бих отказал малка гаранция, че няма внезапно да се озова под куп вбесени гоблини, които въртят главата ми насам-натам, за да видят накъде ще се откъсне, ясно?
Смръдльо, бездруго кльощав като скелет, доби още по-хилав вид, като сви рамене. Той посочи стенещите купчини.
— Твърде пребити, твърде мръзнали, твърде гладни, твърде… — Смръдльо се вгледа в един гоблин на дъното на купчината и докосна безжизнена ръка — .. твърде умрели да погнат некого, гусин пу-ли-ссай. Еех! Ама после, дай храна, дай вода и те погнат. О, те погнат кат зверилник, дума нема! Още аз говори с тех, о, дума нема! Ама аз каже, гусин пу-ли-ссай голем задник, тъй-тъй, ама читав задник. Аз каже, вие млати него, аз млати вас, щото аз вече пу-ли-ссай. Окулийски пу-ли-ссай Смръдльо!
Ваймс реши, че това е най-доброто уверение, което би могъл да очаква при дадените обстоятелства. Тъкмо тогава Небивал успя да изкърти капака на една голяма каца от няколкото такива, които се въргаляха по палубата. Ужасното зловоние на баржата мигновено се удвои и той се отдръпна, запушил уста с ръце. Смръдльо от друга страна блажено пое дъх.
— Брех, мааму! Пуешки дреболийки! Божия манджа! Плаване адски катилско, ама кетъринг бива!
Ваймс се втренчи в него. Е, добре, каза си, навърта се около хората и закача по нещо от речника, но това вече е подозрителна ерудиция. Да не би пък госпожица О’Майна да му е давала уроци? Или просто е някакъв окултен пътешественик, довлякъл се бог знае откъде да се забавлява за сметка на работохолично ченге? Не за пръв път ми се случва.
Небивал вече режеше въжетата и Ваймс се опита да възкреси набързо колкото може повече гоблини. Това не беше работа за някой с мания за хигиена или дори с идея за смисъла на думата… макар че той бездруго се губеше след час под калния порой на Старата Негодяйка. Те се изправяха на крака и отново падаха, добираха се до преобърнатата каца с парчетии от умрели пуйки и се препъваха през хлъзгавата палуба до едно разплискващо се и вече полупразно корито с вода, което Небивал беше намерил и пълнеше чрез простия способ на нескачените съдове, опирайки кофа на ръба му. Връщаха се към живот. Повечето се връщаха към живот.
Баржата отново се отблъсна от брега и насред въргалящите се гоблини Ваймс успя да сграбчи някаква скоба. Половината палуба беше заета от каци, които — съдейки по миризмата — определено не бяха пълни с листенца от рози. Той храбро стана на крака на тресящата се палуба и извика:
— Не мисля, че всичко това е за малка разходка до крайбрежието, а ти? Има повече каци с вонящи пуешки вътрешности, отколкото всичките тия клети дяволи могат да ометат за седмица! Някой се е готвил за дълъг път! Мили боже!
Баржата се беше врязала в нещо и съдейки по шума от строшени стъкла, това нещо се беше разбило. Небивал се изправи, стиснал някакво въже и отръсквайки пуешки дреболийки от куртката си, каза:
— Плаване, сър. Не разходка, сър. На човек не му трябва всичко това, ако ще пътува по суша, сър. Предполагам, че са ги повели някъде доста надалеч.
— За отмора на слънчев плаж със сърф и други забавления, а? — подхвърли Ваймс.
— Не, сър. Пък и нямаше да им е забавно, ако беше така, нали? Гоблините обичат мрака.
Ваймс го шляпна по рамото.
— Добре, околийски Левак, не удряй никой, дето е вдигнал ръце да се предава, а ако някой си хвърли оръжието, дръж го под око, докато си сигурен, че не си е скътал някъде резервно, ясно? Ако се съмняваш, повали го в несвяст. Нали знаеш как? Използвай стария Цап Ни Тоз Пръч, става ли?