Небивал се засмя.
— Няма да има нужда от тежести, мадам! Реката си прави вечеринка и всички сме й почетни гости! Аз съм доста добър плувец, но не бих посмял да скоча в онова там навън.
Ваймс сграбчи Як и се втренчи в очите му. След миг каза:
— Не, бих познал очите на убиец. Това обаче не означава, че не си пират, така че ще те държим под око, ясно? Не пробвай никакви номера. Вярвам ти. Небесата да са ти на помощ, ако греша.
Як отвори уста да каже нещо, но Ваймс бързо добави:
— Можеш да направиш живота си малко по-лек и може би по-дълъг, господин Як, ако ми кажеш колко от твоите забавни аверчета са на „Пути".
— Не знам, сър. Не знам кой е още жив, разбирате ли?
Ваймс погледна жената, а корабът се килна. Беше странно усещане — за миг се почувства безтегловен, а отзад в помещението за животните сред големите въртящи се колела настъпи суматоха. Когато възвърна равновесието си, той успя да каже:
— Предполагам, че сте госпожа О’Стър, мадам?
— Да, командире, действително съм — кимна тя, а момиченцето се вкопчи още по-здраво за нея. — Знам, че съпругът ми е още жив, защото и ние сме живи… в момента. — Тя млъкна, когато още една вълна поде целия кораб, след което го пусна и „Пути" рухна с плисък и вцепеняващ трясък, последван от провлачения рев на вече съвсем обезумял вол и началото на писък.
Ваймс, Небивал и Як се надигнаха от пода. Колкото и да е чудно, госпожа О’Стър и дъщеря й все още стояха на крака. На лицето на жената играеше мрачна усмивка.
— Този последният звук беше на някой умиращ пират, смея да отбележа с изключително доволство! Това означава, че всички останали при животните са живи. Да ви кажа ли защо? Защото съм сигурна, че не е скочил сам! Тези вълни дотук са нищо. Някъде зад нас се надига такава противна вълна, че поражда трусове, които откъсват части от нея и ги запращат към нас със страшна скорост, разбирате ли, като камък, от който нивото се качва и спада отново, когато потъне. Тъкмо тогава човек трябва да знае как да танцува в ритъм! Защото не танцува ли в ритъма на вълната, скоро ще танцува със сатаната! Когато боят започна, там долу слезе един мъж с арбалет. Като съдя по звука, не е бил наясно с танца.
Предполагам, че Десетгалонния Чарли го е помел, като е залитнал по пода, клетата душица. Чарли е говедарят. Удари ли човек веднъж, няма нужда от втори удар. — Госпожа О’Стър заяви това със сух, доволен тон. — Ако някой иска да краде от нашия кораб, трябва да е подготвен за значителни неприятности.
А пък аз си мислех, че градът е суров, каза си Ваймс. Той забеляза, че Небивал предвидливо е заредил конфискувания арбалет, и заяви:
— Отивам долу да проверя. Госпожо О’Стър, колко още пирати има тук според вас?
— Четирима се качиха, представяйки се за собственици. — Тя започна да отброява на пръсти. — Господин Харисън, който се грижи за товара, обезвреди един, но го повалиха, дяволите. Знам, че само един слезе долу при говедата, а другият помогна на този проклет притворко да ни върже, та да имат заложници, ако някой реши да пробва нещо, и отиде горе в рубката. Казаха ни, че никой няма да пострада, ако мъжът ми закара товара до Куирм. — Момиченцето се притисна до нея, а тя продължи с каменно лице: — Лично аз не им повярвах, но все още не са наранили съпруга ми. Той брои, през цялото време брои. Слуша Старата Негодяйка и помни всеки завой! Опитва се да надхитри сто километра смъртоносна вода! Ако умре, тя печели, каквото и да правим…
— Левак, дръж тоя арбалет насочен право в господина, става ли? — каза Ваймс. — Пък ако и с пръст помръдне, даже за да посегне да си обърше носа, давам ти пълни правомощия да го простреляш някъде, където ще изпадне в сериозно неудобство.
— Той се отправи към стълбата и като кимна на Небивал и госпожа О’Стър, вдигна пръст и додаде:
— Връщам се след минутка!
И забърза надолу в горещото и зловонно сърце на „Чудната Пути". Билярд, каза си Ваймс. Вкарваш топките, докато черната не ти кацне точно на щеката.
Усети как краката му се напрягат при надигането на кораба и мигновено скочи, приземявайки се леко, когато „Пути" се сгромоляса обратно във водата. Пред него се изправи човек, който сигурно би накарал дори Уиликинс да се поколебае.
— Вие сигурно сте Десет Галона? Праща ме госпожа О’Стър. Аз съм командир Ваймс, анкх-морпоркска Градска стража!
А здравенякът с тролска физиономия и съответстващо телосложение рече: