— На горе-долу петдесетина метра.
— И го виждате през всичко това? Проклет да съм, господине, сигурно сте роден в пещера! Не сме чак толкова далеч от Куирм, значи, на по-малко от трийсет километра. Как мислите, можете ли да застанете на наблюдателницата? Семейството ми добре ли е? Онзи проклет мерзавец заплаши да ги нарани, ако не закарам „Пути" по разписание! — Нещо голямо и тежко отскочи от покрива и отхвърча нататък в нощта, а щурманът продължи: — Гастрит О’Стър, за мен е чест да се запознаем, сър. — Той се втренчи напред. — Чувал съм за вас. Куумската долина, нали? Радвам се, че сте на борда.
— Ъ-ъ, Гастрит? Огромно дърво е паднало във водата до левия бряг, на десетина метра пред нас! Отдясно е горе-долу чисто.
Щурвалът трескаво се завъртя.
— Задължен съм ви, сър. Надявам се да не се засегнете, ако ви кажа, че обикновено говорим за бакборд и щирборд.
— Не ги отбирам тия, Гастрит, досега не съм пил на никой борд. Нещо подобно на строшени талпи отпред, на около четиридесет метра, прилича на малка могила, а горе вдясно виждам слаба светлина, не мога да кажа колко е далеч. — Ваймс се сниши, когато нащърбен ствол отскочи от стената на рубката. До него щурманът вече звучеше съвсем като в свои води.
— Ясно, командире, това ще да е Светликът на Джексън, много приветлива гледка. Сега, като се ориентирах и открих един пясъчен часовник, дето не е строшен, ще ви бъда още по-задължен, ако слезете долу и кажете на Десет Галона да отвърже баржите, става ли? На една от тях има птицевъд! Най-добре го качете на борда, преди да ни връхлети противната вълна.
— Има и стотици гоблини, Гастрит.
— Зарежете ги, сър. Те са просто гоблини.
За момент Ваймс се втренчи в мрака и в мрака вътре в мрака, а той му подхвърли: „Забавляваш се, а, командире? Това е то, да бъдеш Сам Ваймс в мрака, бурята и опасността. И понеже си ченге, няма да повярваш, че Стретфърд е мъртъв, преди да видиш трупа му. Знаеш го. Някои хора се затриват дяволски трудно. Знаеш, че го видя да изхвърча от рубката, но по тоя кораб има всякакви въжета и скоби, за които може да се хване, а мръсникът беше жилав и гъвкав и ти знаеш, че ще се върне, точно както нощта се връща след деня. Двойна опасност, командир Ваймс, всички пешки са на дъската.
Гоблини ли да спасяваш, убиец ли да залавяш… И през цялото това време, като си помислиш, има една съпруга и едно малко момченце, които те чакат да се върнеш при тях."
Винаги ги мисля!
„Разбира се, командир Ваймс — продължи гласът, — разбира се. Но аз те познавам, а всяко слънце понякога се закрива от сянка. Въпреки всичко мракът винаги ще е в теб, мой упорити друже."
И тогава реалността или се върна, или си отиде, а Ваймс се чу да казва:
— Ще качим гоблините на борда, Гастрит, защото те… Да, те са веществено доказателство по важно полицейско следствие!
Надигна се още един талаз и този път Ваймс се приземи на палубата, която вече беше малко по-мека заради парцаливия килим от листа и клони. Като се изправи, господин О’Стър каза:
— Полицейско следствие, а? Е, „Пути" винаги е била дружка на закона, но… вижте, сър, те смърдят като ямите на ада и това си е чистата истина! Ужасно ще изплашат воловете!
— Да не мислите, че сега не са уплашени? — заяде се Ваймс. — Ъ-ъ, малка купчина дънери отдясно. Отляво е чисто. — Той пое въздух през ноздри. — Вярвайте ми, сър, съдейки по миризмата, вече са достатъчно стреснати. Не може ли да хвърлите котва и да спрем до брега?
Смехът на О’Стър беше горчив.
— Сър, вече няма бряг, не и такъв, до който смея да се приближа! Познавам тази река. Побесняла е. Напира противна вълна. Можем да спрем кораба толкова, колкото можем да спрем бурята. Попаднал сте на дълъг крос, командире. Или ще се надпреварваме с реката, или ще скръстим ръце, ще си кажем молитвите и ще умрем веднага. — Той отдаде чест. — Въпреки всичко, сър, виждам, че сте мъж, който прави каквото смята за нужно, а, бога ми, с това не мога да споря! Захванал сте се с трудна работа, командир Ваймс, и дано боговете бъдат с вас! Дано да са с всички нас!
Ваймс се спусна тичешком по стълбите, сграбчвайки пътьом Небивал, и се запързаля по надигащия се под към трюма.
— Хайде, момко, време е да се отървем от баржите. Твърде голям товар са. Господин Десет Галона! Да отворим тези врати, а? Господин О’Стър ми възложи ръководството. Ако искате да спорите, чувствайте се свободен!
Огромният мъжага изобщо не пробва да спори, а разби вратите с юмрук.
Ваймс изруга. Господин О’Стър беше прав. Не много далеч от тях се носеше грохот и една планина от светкавици и син пламък помиташе долината като гигантски порой. Той се хипнотизира за миг, но веднага се стегна.