Ваймс отново врътна стола така, че съкрушеният капитан да не може да види лицето му, но за сметка на това лейтенантът да го вижда пределно ясно, след което му кимна и в отговор получи кратко кимване. Той отново завъртя стола и продължи:
— Лишаването на невинен човек от свобода дори за седмица, капитане, е много сериозно престъпление. При все това лейтенантът ми каза, че сте уважаван по това крайбрежие и като цяло сте считан за образцов гражданин. Лично на мен изобщо не ми се нрави, когато случайни хорица от страх или дори поради заблуда биват хвърлени в затвора, докато големите клечки, инициаторите, ако не и извършителите на дадено престъпление се измъкват абсолютно безнаказано. Предполагам, че и на вас не ви се нрави, а?
Капитан Изверг се втренчи в ботушите си, като че ли очакваше всеки миг да експлодират или, току-виж, да запеят някой моряшки марш. Все пак успя да смънка:
— Прав сте, командире!
— Благодаря, капитане! Вие сте практичен човек. В момента ви е нужен приятел, а на мен ми трябват имена. Трябват ми имената на хората, които са ви вкарали в тази каша. Господин Джеферсън, ковачът, ми каза, че в действителност не може да твърди, че е бил чак толкова зле третиран, откакто е попаднал под вашата незаконна опека. Очевидно е бил относително добре хранен, с дневната си дажба е получавал бира и глътчица ром, като даже са му били предоставени няколко стари броя на списанието „Девойки, лудории и жартиери", за да не скучае. Той също иска имена, капитан Изверг. Пък ако, току-виж, получим тези имена, всичко записано черно на бяло и под клетвена декларация, той не щеш ли би могъл да забрави лишаването си от свобода в замяна на определена сума пари, подлежаща на обсъждане с него, и шанса да премери сили в честен бой без никакви правила с вашия помощник-капитан, когото той описва като „чувал с гувна" — мореплавателен термин, който не претендирам да знам. Въпросният помощник-капитан очевидно си е позволил свободата да го поотупа, когато се е възпротивил срещу задържането си, и господин Джеферсън би искал, тъй да се каже, да изравни резултата.
Ваймс се изправи и протегна ръце, сякаш да се поразкърши.
— Разбира се, капитане, всичко това е много нередно, още повече че тук е и лейтенантът, порядъчен, доблестен и почтен млад служител на реда. Допускам обаче, че би могъл да счете честта си за удовлетворена, ако закара „Кралицата" на дока, а вас пред властите с обвинение за контрабанда. Това би било удар за вас, но не и наполовина толкова лош, колкото за съучастие в отвличане. Не сте ли съгласен? — усмихнато продължи Ваймс. — Лейтенантът ще получи перце в своето шапт, а може и да пусне някой смекчаващ вината ви лаф, защото сте толкова любезен и най-вече услужлив гражданин.
Ваймс намигна на лейтенант Кеклик.
— Уча този млад човек на лоши навици, капитане, така че ви съветвам да се отнасяте с него най-приятелски, особено ако някой път се обърне към вас с разни невинни въпроси във връзка с корабните превози, стоки и прочее подобни теми. Вие решавате, капитан Изверг. Мисля, че знаете някои имена. Най-малкото имената на мъжете, с които работите, както и името на техния работодател. Искате ли да ми кажете нещо?
Ботушите помръднаха.
— Вижте, командире, не искам да ставам враг на влиятелни хора, ако разбирате какво имам предвид.
Ваймс кимна и се наведе напред, така че да застанат очи в очи.
— Разбира се, напълно ви разбирам, капитане — отвърна тихо, — и именно затова трябва да ми дадете имената им. Имената, капитане. Имената. Защото, капитан Изверг, прекрасно разбирам, че не ви се ще да разстройвате влиятелни хора. А точно в момента се колебая дали да не наредя да ви конфискуват и унищожат кораба, понеже правите незаконна търговия с живи, дишащи, схватливи, креативни, макар и донякъде мърляви, разумни същества. Формално погледнато, може и да си имам проблеми за това, че съм дал подобни нареждания, но кой знае? Светът се променя доста бързо, а в момента се преобръща светкавично за вас. — Той шляпна капитана по гърба. — Капитан Изверг, тук и сега бих искал да ме считате за приятел.
И докато Ваймс слушаше, червените топки подскачаха по зеленото сукно и правеха карамбол с другите, а законът се нарушаваше из основи с цел поддържане на закона. Как да обясниш това на някой обикновен човек? Как да го обясниш на адвокат? Как да го обясниш на себе си? Когато колелата се завъртят с такава скорост, трябва да си на капрата или загиваш. Така че правиш всичко по силите си и стискаш юздите, които ти подадат.