Същия ден, два и половина месеца по-рано от очакваното, „Кралицата на Куирм" се върна за изненада, ужас или може би даже радост на жените на екипажа. Началникът на пристанището си отбеляза това събитие и беше заинтригуван от факта, че след като слязоха на сушата, по-голямата част от екипажа незабавно тръгнаха край другите кораби в пристанището към една тиха зона от плажа близо до ремонтната работилница, където вече качваха на хелинга „Чудната Пути", за жалост доста потрошена.
Капитан О’Стър, с гипсирана ръка, подтичваше край кораба си като кокошка край гигантското си пиленце. Когато зърна Ваймс, направо светна:
— Сър, дайте да ви стисна ръката! Сто камбали, дайте да я стисна! Мъжки се справихте, сър, върнахте ни у дома! Никога няма да го забравя, нито аз, нито жена ми и дъщеря ми!
Ваймс вдигна очи към кораба, надявайки се да не види чак такава разруха.
— Изглежда страшно зле, капитане… имам предвид кораба, не жена ви, разбира се.
Капитанът обаче явно беше решил да заложи на оптимизма.
— Ходовият механизъм вече не става за нищо, но честно казано, отдавна му трябваше основен ремонт. Ей богу, скъпи ми командире, преживяхме противна вълна без нито една жертва! И освен това… Какво, по дяволите, правят тия!
Ваймс долови острия звук на свирка, но трябваше да обърне глава, за да види голямата тълпа гоблини, решително крачещи по плажа. Техният предводител, за момент изглеждащ ярко син, се оказа Смръдльо, който надуваше някакъв кух крак от краб. Като мина покрай Ваймс, той спря да свири достатъчно дълго, за да каже:
— Никъф морски чукар за гоблин! Уррааа! Пак у дома, пак у дома, колко може беж! А тия горе, дето зяпат, ей на, плескат ръце! А тия, дето мъчат спре Смръдльо пулицейски и дружина, о, да, видат Смръдльо най-лош кошмар.
Ваймс се разсмя.
— Какво? Какви ги редиш? Гоблин със значка, а? — Трябваше да подтичва, докато говори, понеже Смръдльо беше разбираемо устремен да отведе гоблините възможно най-бързо.
— Смръдльо не требва значки, гусин пу-ли-ссай! Смръдльо най-лош кошмар сам по себе си! Помниш мънечък момчурляк? Мънечък момчурляк отвори книга. И види зъл гоблин, а аз види гаден мънечък момчурляк! Голем късмет, мънечък момчурляк, дето и двамата бехме прави!
Ваймс се втрещи след маршируващите гоблини, които ускориха крачка към храсталаците в края на корабостроителницата, където изчезнаха и на Ваймс му мина през ума, че дори да се втурне и да почне да рови из тях, няма да намери и следа от гоблини. Направо се слиса. Това нямаше чак такова значение — ченгетата често се слисват. Работата му беше да въведе някакъв ред в света, но имаше моменти, в които му се щеше светът да не е чак толкова объркан.
— Добре ли сте, командире?
Ваймс се обърна и се втренчи в сериозното лице на лейтенант Кеклик.
— Ами… не съм сигурен откога не съм спал както трябва, но поне си стоя на краката! И имам всичките имена и описания.
Да де, три имена, а едното — о, какво име беше едното! тоест ако се вярва на думата на някой, щастлив да се нарича Изверг. Е, човекът гонеше петдесетака, не особено добра възраст да бяга и да се крие. Не, капитан Изверг нямаше да е проблем. Нито Джеферсън, колкото и луда глава да беше идиотът. Онова, което Джеферсън само подозираше, капитан Изверг го знаеше. Само че Ваймс, от своя страна, не беше настоял да си пробва силите срещу помощник-капитана на „Кралицата", безспорно неприятна мутра с брадичка като касапски чепик. Въпросният в момента се набираше към тях, сподирян от неспокойния капитан Изверг, който се суетеше край него. Ваймс отиде до ковача.
— Стига, Джетро, Изверг ще ти плати каквото трябва, за да зарадва лейтенанта и да си запази кораба. Пиши го бегал, а?
— Да, ама остава пустият помощник-капитан — изръмжа ковачът. — Останалият екипаж се държа горе-долу прилично, ама той е гнусен кучи син!
— Е — сви рамене Ваймс, — ей ти го нà тогава. Ще стоя тук да съм сигурен, че ще е честен двубой. Интересен ден се очертава. Пробваме различни видове правораздаване — бързо и без да притесняваме никакви адвокати. Така че давай! Той знае какво искаш и ти също, господин Джеферсън.
Все повече членове на екипажа се стичаха към тази част от плажа. Ваймс огледа лицата (до едно издаваха труженическата интуиция, че може да се очаква една доста разпускаща порция здравословно насилие) и прочете неизречения диалог. Помощник-капитанът наистина изглеждаше като човек, който използва доста юмруците и сприхавостта си. Така значи, каза си Ваймс, сигурно щеше да има доста от екипажа, които биха се радвали да го видят как получава малък урок… или дори страшно голям. Той повика съперниците при себе си.