Выбрать главу

— Господа, боят е ръкопашен. И двамата сте наясно. Ако видя нож, боговете да са на помощ на онзи, който го е извадил. Тук няма да има никакви извергства, с изключение на вас, разбира се, капитане, и заявявам пред всички ви, че ще спра боя, когато реша, че на единия му е дошло достатъчно. Вие сте на ход, господа. — С тези думи той бързо отстъпи назад.

Никой от двамата не помръдна, но Джеферсън запита:

— Знаеш ли правилата на маркиз дьо Въртиопаш, специално предназначени за юмручен бой?

Помощник-капитанът се ухили злобно:

— Че как не!

Ваймс не видя, наистина не видя със собствените си очи какво стана след това. Несъмнено никой не успя да го види, но по-късно всички се съгласиха, че Джеферсън се е завъртял шеметно и е проснал моряка от воле. Шумът от тежкото му, срутващо се на пясъка тяло беше единственото, което наруши тишината.

След секунда Джеферсън, разтривайки юмрук, за да върне малко кръв в него, погледна надолу към падналия гигант и отвърна:

— Аз пък не. — Той обърна очи към Ваймс: — Знаеш ли? Нарочно пикаеше върху гоблините в трюма. Кучи син.

Ваймс напрегна мускули, в случай че поваленият има дружки без чувство за хумор, но всъщност избухна смях. Все пак на земята лежеше тръшнат бабаит, а това определено се отразяваше на не един джоб.

— Поздравления, господин Джеферсън, чиста проба честен бой! Предполагам, че господата ще отнесат помощник-капитана да си полежи на кораба. — Ваймс изрече това като инструкция, чието изпълнение беше незабавно предприето, но все пак добави: — Ако нямате нищо против, капитан Изверг? Добре. А сега, струва ми се, двамата с вас трябва да посетим на съвсем приятелски начала заедно с лейтенанта участъка на куирмската стража, където ще има малко документчета за подписване.

— Сигурно ще бързате да си тръгвате, командире — обади се лейтенантът, като поеха по „рю дьо Пробудù".

— Е, да — кимна Ваймс, — предполага се да съм в отпуск. Ще взема младия Левак от болницата и ще намеря някакъв начин да се върна в резиденцията.

Лейтенантът изглежда се изненада:

— Нима не възнамерявате да се впуснете по петите на убиеца, сър?

— Подир него ли? С него скоро ще се видим, не се и съмнявам, но, видите ли, дори той не е краят на тази история. Тук играете ли билярд?

— Ами… не съм играл, но съм запознат с играта, ако това питате.

— Тогава знаете, че крайната цел е да се вкара черната топка, макар че стреляте по всички останали в хода на играта. Удряте червените отново и отново, като понякога ги използвате, за да развиете стратегията си. Е, аз знам къде е черната топка, тя няма мърдане. А останалите? Капитанът услужливо ни предостави имена и описания. Ако желаете да ги арестувате за съдействие и подпомагане на трафика с разумни същества за печалба, ще оставя тази чест на куирмската полиция. — Той се ухили. — Колкото до мен, след като взема подписаните декларации, възнамерявам да се върна право при жена си и момченцето си, които позорно, не, отчаяно пренебрегвах последните няколко дни. И знаете ли какво? Веднага щом се върна при тях, смятам да ги доведа тук! На жена ми ще й хареса свежия въздух, а малкият Сам просто ще се влюби в слоновете, о, само стой, та гледай!

Лейтенантът се пооживи:

— В такъв случай мога ли да ви предложа да се качите на нощния кораб след вечеря? Казва се „Чернооката Сузи", доста е бърза, също като съименницата си, според популярната история. Трябва да тръгне след, я да видя, около час. Движи се бързо, не носи много товар, така че не я жалят. До утре сутрин ще сте си у дома, как ви се струва? Тъкмо да имате време да се постегнете. Ако ви се нрави идеята, ще пратя някой от момчетата да открие капитана на „Сузи" и да се погрижи да не тръгва без вас.

Ваймс се усмихна.

— Каква е прогнозата за времето?

— Ясно небе, командире, а Старата Негодяйка е гладка като езерце, прочистена от всички дънери и камъни до края на сезона. Оттук нататък плаването е песен.

— Добър вечер, Ваша светлост! — Гласът беше някак познат. По булеварда към Ваймс се мъкнеше нещо, което отначало му заприлича на човек с огромен пояс, докато по-задълбочена криминологична проверка установи, че е отшелникът от имението. Брадата му беше забележително чиста и увита около тялото му заедно с две млади дами от кискащата се разновидност. Ваймс се взря в него.