— Всъщност, господин Ваймс, лейди Сибил веднага се нави, като изчете посланието на капитан Керът. Според него не му било сега времето да сте извън обхват. Нали го знаете колко е убедителен, сър. Та ония от семафорната компания доприпкаха като на пожар да спретнат една временна кула. Цяла нощ бачкаха, няма лабаво, и я вързаха към системата като стой, та гледай! — Този път Ноби бръкна в носа си, набързо провери урожая за нещо интересно или ценно, а после го перна настрана и продължи: — Само едно нещо, сър, Вестникът иска да ви вземе интервю как сте станал велик герой и сте спасил нечия чудна пути… — Изчакаха в мълчание Небивал да спре да се задушава от смях и да си върне дъха, след което Ваймс каза:
— Ефрейтор Ноби Нобс, това е околийски началник Левак. Наричам го началник, понеже представлява единственото върховенство на закона в тази околия, поне засега. Това тук е негова територия, така че ще се съобразяваш с него, ясно? Кой още дойде с теб от пушилката?
— Сержант Детритус, сър, ама той остана горе в Резиденцията под деликатно прикритие да охранява Нейно благородие и младия Сам.
Част от Ваймс тайно затаи дъх. Детритус и Уиликинс? Двамата можеха и с армия да се справят. Той потисна тръпката.
— А Фред Колън?
— Не, господин Ваймс, доколкото разбрах, второто съобщение е пристигнало, след като сме тръгнали, ама сигурно ще довтаса скоро.
— Е, господа, отивам вкъщи — заяви Ваймс, — но, господин Левак, кога е следващият кораб до Куирм?
Небивал светна.
— Имате късмет, командире. „Сладката Роберта" тръгва утре сутринта! Помоему е тъкмо това, което ви трябва. Голям и бавен кораб, ама няма да ви доскучае, понеже има казино и всякакви развлечения. Пълен е с туристи, но не се тревожете, сър, вашето име е вече легенда по тая река. Повярвайте ми, сър! Само кажете и капитанът на „Роберта" ще се погрижи да ви очаква каюта с царски, прощавайте, с командирски размер. Какво ще кажете, а?
Ваймс отвори уста да запита дали няма да излезе възскъпичко, но я затвори при смущаващата мисъл, че със състоянието на Рамкин сигурно можеше да изкупи всички плавателни съдове по Старата Негодяйка.
Небивал като истинско ченге, в каквото започваше да се превръща, забеляза този кратък миг на колебание и додаде:
— Повярвайте ми, капитане, и петаче няма да ви трябва по реката. Никой няма да остави спасителят на „Пути" да си плаща за цигари или за каюта по Старата Негодяйка!
Ноби Нобс направо се превиваше от смях, като задавено хъхреше „Пути!". Ваймс въздъхна:
— Ноби, казва се „Путилопея", накратко „Пути". Разбираш ли? — На някои изобщо нямаше да им мине номерът. Май всъщност минаваше само на Ваймс.
— И, Ноби, искам да чакаш тук и в момента, в който пристигне Фред, да го отведеш до гоблинската пещера на хълма, ясно?
— Да, господин Ваймс — каза Ноби, забил поглед в краката си.
— И, Ноби, ако видиш гоблин, който смърди като кенеф и има леко син оттенък, да знаеш, че е колега и да не си правиш оглушки.
Ваймс вече беше преполовил пътя, когато Сибил го пресрещна заедно с малкия Сам, който тичаше напред и се заби в краката на баща си, обгръщайки ги с ръце колкото му сила държи.
— Тате, тате! Знам как да доя кози, тате! Трябва да им се дърпат цицките, тате, пък те много шават! — Изражението на Ваймс не се смени, а малкият Сами продължаваше: — И се уча как да правя сирене! И вече имам едно àко от язовец и малко àко от невестулка!!
— Еха, явно си бил зает — възкликна Ваймс. — Кой те научи да казваш „цицки", момко?
Малкият Сам светна.
— Говедарят Чурка, тате.
Ваймс кимна.
— Ще ми се да си поговорим по-късно с теб за това, Сам, но първо, струва ми се, трябва да си поговоря с говедаря Чурка. — Той вдигна малкия Сам на ръце, без да обръща внимание на прищракването в гърба си. — Надявам се, че миенето на ръце е част от тези приключения?
— Имам грижата за това — намеси се Сибил, тъкмо стигнала до тях. — Честно, Сам, изпускам те от поглед едва за минутка и ти веднага отново ставаш герой! Думи нямам! Честно, цялата река говори за това! Битки на кораб? Преследвания в морето? О, боже мой, направо не знам къде да си заровя главата, така че ако бъдеш тъй любезен да оставиш внимателно детето ни на земята, ще я заровя мощно в твоята!
Когато Ваймс се добра до повърхността за глътка въздух, измърмори:
— Това там е истинска проклета семафорна кула, нали? А сега, щом Вестникът се е докопал до всичко това, ще ме изкарат проклет герой, глупаците му с глупаци!