Сибил беше настояла и толкоз. Че Ваймс може да е в опасност, си беше едно на ръка, това Сибил го беше приела още в самото начало, но малкият Сами? Никога!
Докато изкачваха Обесническия хълм да разгледат новата семафорна кула, Ваймс си каза, че Стретфърд не би използвал арбалет. Той беше рационално средство, а един убиец… един истински убиец щеше да иска да е близо, където да може да вижда. Стретфърд беше убил гоблинската жена и беше продължил да я убива дълго след като беше умряла. На него му харесваше да убива. Щеше да иска Ваймс да знае кой го убива. Ваймс осъзна, че познава убийците твърде добре, за да има душевен мир.
Горе на хълма ги посрещна захиленият Ноби и изкозирува с вариация на тема „чевръстост", но с известно смущение, понеже не беше сам. До него седеше млада гоблинка. Ноби припряно се опита да я изкъшка и тя, очевидно с неохота, се отдръпна на минималното безопасно разстояние, все така влюбено зяпнала ефрейтора.
Въпреки всичко Ваймс се помъчи да сдържи усмивката си и успя да си докара строго изражение.
— С местните ли си другаруваш, Ноби?
Малкият Сам отиде до гоблинката и я хвана за ръката. Явно имаше склонност да прави така с всички от женски пол, които срещаше за пръв път. Ако питаха баща му, този навик вероятно щеше му отвори немалко врати в живота. Момичето се опита внимателно да издърпа ръката си, но малкият Сам беше безмилостен окупатор.
Ноби явно се притесни.
— Аз не си другарувам с нея, господин Ваймс, тя иска да си другарува с мен! Домъкна ми се тука с тая сламена кошница с гъбки да ми ги тика в устата, честно!
— Сигурен ли си, че не са отровни?
Ноби се вцепени.
— Не знам, господин Ваймс. Аз ги изядох тъй или инак, много бяха вкусни, едни такива хрупкави, леко лютивички… Ама Фред вече е тук, сър. Тази млада дама — и за изненада и одобрение на Ваймс, Ноби не сложи в кавички думата „дама" — отиде право при него и взе оная странна лъскава съдинка от ръката му. Пък то това си беше изумително, щото никой друг не можа да му я измъкне — и ей го на! Съвсем нормален! Ама май ще трябва да му напомним за къпането и че се дриска само в кенефа и прочее.
Ваймс се отказа. Ами нали всяка организация трябва да си има гръбнак, та затова е логично, че ще има и нещо от анатомията, обикновено предназначено за кучешка храна. Ноби обаче беше лоялен и късметлия, а ако има нещо, което наистина му трябва на един полицай, това е късметът. В случая на Ноби май му беше излязъл късметът.
— Какво правиш тук горе, Ноби? — тросна се Ваймс. Ноби го изгледа, сякаш се е чалдисал, и посочи клатушкащата се кула.
— Ми нали трябва да проверявам съобщенията по щракалките, господин Ваймс. То той младият Тони, дето е горе, като ги напише, ги омотава въз някой камък и ги мята, та затуй… — Нещо изтрополи по шлема на Ноби и той ловко улови увития в хартия камък, преди да се търколи на земята —…та затуй стоя баш тук, господин Ваймс. — Ноби разгъна хартията и обяви: — Една двойна каюта и една единична на „Сладката Роберта", потегляне в 9 сутринта утре! Късметлия сте, господин Ваймс! Щракалки! Какво щяхме да правим без тях, а?
Отгоре се разнесе вик: „Пай се, слизам!", и Ваймс видя как цялата конструкция на кулата затрепери, докато някакъв младеж се спусна от една греда на друга, внимателно проверявайки всяка, преди да прехвърли тежестта си. Скочи от метър височина и подаде ръка на Ваймс:
— Радвам се да се запознаем, сър Самюъл! Съжалявам, че е толкова раздрънкано, ама снощи още я сглобявахме. Голямо бързане падна! Какво да се прави, като е рекъл лорд Ветинари, трябва да стане. Ще я постегнем по-нататък, ако нямате нищо против. Вързах я с щракалките от главната линия, а те имат връзка с където си щете. Ще спретнем и едно отклоненийце до дома ви. Естествено, ще ви трябва някой тук да поддържа връзката, но като гледам, няма да има проблем. — Младежът изкозирува на Ваймс и додаде: — Желая ви късмет, сър, а сега отивам да хапна и да се изкъпя.
Шлемът на Ноби Нобс отново издрънча и в краката му падна лист хартия, омотан около камъче. Младежът го взе собственически и прочете съобщението.
— А, това е само служебно потвърждение за временно прекратяване на услугата, предвид че слизам за почивка. Помощникът ми го е написал. Нямаше нужда да го предава, но е съвестен, дребосъкът му с дребосък. Досега не съм виждал някой да учи толкова бързо. Веднъж му показваш как става и готово! Може да се разчита на дяволчето. Пък и с тези големи ръце няма проблем с клавиатурата.