— Отде дойде таз ефирна музика? Виждаш ли какво имам предвид? Какво му е сложното да се каже „Откъде се взе тази музика"? Освен това е адски тъпо уводно изречение. И какво означава „ефирна", дявол го взел?
Заместник-редакторът се поколеба.
— Мисля, че значи бликаща. Но може и да греша.
Заместник главният редактор си заскуба косата.
— Безусловно поезия!
Някой беше изсвирил нещо си, очевидно добре. Всички явно са се впечатлили. Защо този бездарник с неговите доста женствени лилави копринени ризи просто не напише нещо такова? То в крайна сметка предаваше цялата необходима информация, нали така? Той сграбчи червения си молив и тъкмо зашари с него по клетия ръкопис, когато металното стълбище проскърца и господин Дьо Слов, главният редактор, се втурна в кабинета с вида на човек, видял призрак или може би видян от призрак. Той се обърна безсилно към двамата озадачени мъже и успя да изхъхри:
— Херингтън прати ли си материала?
Заместник главният редактор вдигна възмутителния ръкопис пред очите му.
— Да, шефе, пълен боклук, по мое мнение.
Дьо Слов го сграбчи, прочете го с мърдащи устни и го хвърли обратно на заместника си:
— Да не си посмял да смениш и една-единствена думичка! Първа страница, Бъгси, и се надявам на вси светии Ото да е направил снимка.
— Тъй вярно, сър, но, сър…
— Ни гък да не чувам, по дяволите! — изкрещя Дьо Слов. — А сега, ако ме извините, ще отида в кабинета си.
Той изтопурка нагоре по стълбите, а заместник главният редактор и неговият помощник потиснато прочетоха отново статията на Нечбул Херингтън. Започваше така:
Отде дойде таз ефирна музика, от кои тайнствени недра или потайни дълбини? От коя забулена в мрак пещера? От кои отворени двери към рая? Гледахме тъй крехката фигурка под светлика на сцената, а музиката ни заливаше, ту утешителна, ту еуфорична, ту укорителна. Всеки един от нас се изправи пред своите призраци, демони и стари спомени. Изпълнението на Сълзици на гъбка, млада дама от гоблински произход, трая едва половин час или може би цял живот, а когато завърши, възцарилата се тишина се разстла, разрасна и наслои до такава степен, че накрая избухна. Всички зрители стояха на крака и пляскаха до болка с ръце, а сълзите се стичаха по лицата ни. Бяха ни отвели някъде, а когато ни доведоха обратно, вече бяхме различни хора, жадуващи за още едно пътуване в рая, без значение през какви кръгове на ада трябваше да минем, за да изкупим греховете си по пътя.
Заместник главният редактор и неговият помощник се спогледаха, както Нечбул вероятно би се изразил, „неистово слисани". Заместник главният редактор най-накрая се престраши:
— Май му е харесало.
Минаха три дни. Доста натоварени за Ваймс. Трябваше отново да влезе в крачка, макар че, честно казано, в случая по-скоро трябваше да излезе от една крачка и да влезе в друга още преди да е прекрачил първата. Толкова много бумащина се налагаше да прегледа! Толкова много бумащина се налагаше да избутва встрани! Толкова много бумащина се налагаше да делегира! За толкова много бумащина се налагаше да се преструва, че не я е получил и вероятно е изядена от водоливниците.
А сега в Продълговатия кабинет лорд Ветинари беше на ръба на избухването. Разбира се, човек трябваше да го познава доста добре, за да осъзнае това. Барабанеше с пръсти по масата.
— Шнаркенфаугистер? Убеден съм, че си ги измисля тези неща!
Дръмнот внимателно постави чаша кафе на писалището на господаря си.
— Уви, сър, наистина има такава дума. В Нееготинфиорд означава майстор на дребни, но необходими неща, като например припалки за лула и много малки щипки за дрехи за употреба на закрито или къси коктейлни пръчици за хора, които не пият дълги коктейли. Терминът донякъде предизвиква и исторически интерес. Тазсутрешното ми проучване разкри факта, че последният известен шнаркенфаугистер е починал преди двадесет и седем години при доста странен инцидент с острилка за молив. Впрочем доколкото разбрах, вашата съперница по кръстословиците всъщност е родом от Нееготинфиорд.