— Те са живи същества, които говорят и мислят, и имат песни и имена, а той се е отнесъл с тях като с някакви средства за еднократна употреба!
— Действително, Ваймс, но както вече посочих, гоблините открай време се считат за вид вредители. При все това Анкх-Морпорк, кралството на Низшия крал и това на Диамантения крал, Юбервалд, Ланкър и всичките независими градове от Равнините изготвят закон, по силата на който гоблините занапред ще се считат за разумни същества, равноправни, ако не и равностойни, на троловете, джуджетата, хората, върколаците и прочее й прочее, и ще подлежат на това, което приехме да се нарича „общото право", като също така ще са защитени от него. Това означава, че убийството на гоблин ще се счита за углавно престъпление. Вие спечелихте, командире, вие спечелихте. Благодарение на една мелодия, командире. О, и, разбира се, благодарение на положените от вас усилия, но всъщност именно съпругата ви привлече повечето посланици на скромното си представление, което мога да кажа, Ваймс, беше красноречиво устроено. Макар че, честно казано, Ваймс, се почувствах засрамен. Човек се мъчи цял живот да гради планове, да преговаря, да дава и взима, и да смазва онези колелца, които проскърцват, и като цяло прави всичко по силите си да попречи на този очукан стар свят да се разпадне на парченца. И изведнъж заради едно музикално изпълнение, Ваймс, заради едно музикално изпълнение някои много могъщи раси се съгласиха да работят заедно, за да изцерят проблемите на друга автономна раса и почти като страничен ефект да превърнат някакви животни в хора, ей така, с един замах. Можете ли да си представите това, Ваймс? В кой свят това изобщо може да се случи? Всичко заради една привечерна мелодия, Ваймс. Всичко заради една мелодия. Тази хармония от странно звънтящи звуци и невероятни модулации някак намери път към душите ни, подсещайки някои от нас, че имаме такива. Лейди Сибил струва колкото десетки дипломати. Голям късметлия сте, командире.
Ваймс отвори уста да отвърне, но Ветинари го прекъсна:
— Както и проклет глупак, проклет твърдоглав глупак. Преди да има закон, трябва да има престъпление? Разбирам го, но не го приемам. — Ветинари взе писмото от писалището си. — Лорд Ръждьо моли сина му да получи умерено кратка присъда, след която да му бъде позволено да емигрира до Четири хикса, за да започне нов живот. И тъй като младежът е сериозно замесен в контрабанда, глобата ще бъде възсолена.
Той вдигна ръка.
— Не, изслушайте ме! Аз в крайна сметка съм тиранинът в тази страна. — Ветинари се тръшна на стола си, обърса чело и додаде: — И вече съм извън кожата си заради иначе безобидна мила дама, която съставя кръстословици за Вестника. Както и да е, Ваймс, лорд Ръждьо говори за вас като за мъж на честта, отличаващ се с неподкупност, изумителна честност и почтеност. При това той лишава сина си от наследство, което означава, че след неговата смърт титлата му ще се прехвърли на дъщеря му Реджина, безжалостна жена с много труден и невъздържан характер. А това, Ваймс, създава още един проблем за мен. Негова светлост е с изключително разклатено здраве и аз, да си призная, се надявах да се справям със сина, който е невеж, арогантен, надут идиот, но сестра му? Тя е умна! — След кратка пауза лорд Ветинари додаде сякаш на себе си: — Но поне не съставя кръстословици… Сега вече имате думата, командире.
— Извършено е убийство — мрачно каза Ваймс.
Ветинари въздъхна тежко.
— Не, Ваймс! Извършено е касапско действие! Не разбирате ли? В онзи момент гоблините са били животни и не, не смейте да ми викате! В настоящия момент из дворците и канцелариите по целия свят гоблините се превръщат в хора като вас и мен, но това става сега. Бих искал да сте напълно наясно, че причината, поради която Стретфърд щеше да бъде поверен на милостивите грижи на господин Трупър, е, че той и неговите главорези са се качили на „Чудовищната Пути"… Да, какво има? — Ветинари извърна глава, когато Дръмнот го потупа по рамото. Последва полугласен шепот, преди Ветинари да прочисти гърло и да се поправи:
— Разбира се, имах предвид „Чудната Пути". — Без да среща погледа на Ваймс, той продължи: — Това е акт на пиратство и добрите хора от Куирм, където… въпросният кораб е бил регистриран, са до един „за" смъртното наказание за подобно нещо. Наясно съм за многобройните други престъпления на господин Стретфърд, но, уви, човек може да бъде обесен само веднъж… Макар че, както се оказа, господин Стретфърд очевидно е пострадал смъртоносно при пътнотранспортно произшествие преди три нощи, като е отхвръкнал на известно разстояние от мястото на произшествието с хирургически прерязано гърло. Много удобно, не мислите ли?