— Никой не ни е питал!
Небивал се наведе, за да избегне гневния залп.
— Нямаше как да знам, сър.
Ваймс стана и разпери ръце.
— Чух достатъчно, момко, и ми дойде предостатъчно! Време е да се сезира по-висша инстанция!
— Според мен е поне ден и половина на галоп до града, сър, даже и да имаме късмет с конете.
Сам Ваймс решително пое надолу по хълма.
— Говорех за лейди Сибил, малкия.
Когато Ваймс нахълта в Резиденцията на бегом със запъхтения Небивал по петите си, завари Сибил в една от гостните, пълна с чашки за чай и с жени. Само като го зърна, тя възкликна доста по-надъхано от обикновено:
— О, виждам, че имаш нещо за казване. Моля да ме извините, дами — обърна се тя към жените, — трябва да разменим една-две думи със съпруга ми. — След което грабна Ваймс под ръка и го повлече не особено нежно обратно към коридора. Отвори уста да му дръпне едно съпружеско конско за особеното значение на точността, пое дъх и отстъпи.
— Сам Ваймс, направо смърдиш! Да не си паднал в нещо провинциално? Не съм те виждала от сутринта! И защо още влачиш този млад полицай подире си? Убедена съм, че си има и по-важни неща за вършене. Той не пожела ли да те арестува? Ще присъства ли на следобедния чай? Надявам се първо да се измие. — Това беше казано на Ваймс, но насочено към Небивал, който стоеше на разстояние и изглеждаше готов да побегне.
— Станало е недоразумение — припряно обясни Ваймс — и съм сигурен, че ако изобщо открия името си из тукашните досиета, на него няма да има и петънце, но не щеш ли, господин Левак щедро и по собствена воля сподели информация с мен.
И докато разговорът между съпруг и съпруга набираше пълна пара, пронизван от прошепнати възклици от рода на: „Абсурд!" и „Според мен казва истината", Небивал като че ли застана на нисък старт.
— И не са се съпротивявали? — избухна Сибил. Младият полицай се помъчи да избегне погледа й, но той беше от онези, които заобикалят всякакви препятствия и те откриват където и да си застанал.
— Не, Ваше благородие — беше единственото, което успя да смънка той.
Лейди Сибил изви очи към съпруга си и сви рамене.
— Ако някой се беше опитал да завлече мен нанякъде, където не желая да отида, щеше да получи такъв отпор, че свитки да му излязат от очите — отбеляза тя. — Гоблините нали имат оръжия? Чувала съм, че се сражават доста гаднярски. Как изобщо не е избухнала война! Щяхме да чуем за подобно нещо. От това, което ми разправяш, изглежда така, сякаш са били зомбирани. Или съвсем премалели от глад? Не видях кой знае колко зайци наоколо в сравнение с детството ми. И защо не са се изнесли вкупом, защо част от тях са останали? Малко е озадачаващо, Сам. Почти всички в околията са приятели на семейството… — Тя бързо вдигна ръка. — Не бих си и помислила да те моля да загърбиш дълга си, трябва да ти е ясно, но внимавай много и бъди нащрек на всяка крачка. И моля те, Сам, понеже те познавам, не се впускай напред като бик пред порта. Местните може да добият грешна представа.
Сам Ваймс реши, че вече е добил грешна представа, и сбърчил вежди, уточни:
— Де да знам, Сибил, как бик се впуска пред порта? Просто се заковава на място и гледа озадачено ли?
— Не, скъпи, прави всичко на пух и прах.
Лейди Сибил го озари с предупреждаваща усмивка и си поизпъна роклята.
— Струва ми се, че няма нужда да ви задържаме повече, господин Левак — обърна се тя към благодарния Небивал. — Предайте специални поздрави на милата ви майчица. Ако обича, бих искала, докато съм тук, да се срещнем и да си поговорим за доброто старо време. Междувременно ви съветвам да си тръгнете през кухнята, независимо от мнението на съпруга ми за полицаите, които използват входа за прислугата, и да предадете на готвачката да ви снабди с… ами с всичко, което би харесало на майка ви. — Тя се обърна към съпруга си. — Защо не го придружиш до долу, Сам? И като гледам каква наслада ти доставя свежият въздух, защо не идеш да потърсиш Сами? Струва ми се, че е отзад при обора, с Уиликинс.
Небивал вървеше безмълвно по дългите коридори, но Ваймс усещаше как умът на момчето се бори с някакъв проблем, който накрая изплува наяве:
— Лейди Сибил е много мила дама, нали, сър?
— Нямам нужда да ми го напомнят — подбели очи Ваймс — и бих искал да ти обърна внимание, че тя е пълна моя противоположност. Аз съм склонен да не се въздържам много-много, когато смятам, че има неразкрито престъпление. Неразкритото престъпление е противоестествено.