— Не ми излиза от главата гоблинчето, сър — призна Небивал. — Изглеждаше като статуйка, пък и както говореше… ами направо не знам какво да кажа. Имам предвид, те може и да са проклета напаст, щото и връзките от обущата ще ви свият, ако не се движите достатъчно бързо, ама като ги видиш в оная тяхна дупка и осъзнаеш, че има, такова, дечица, стари гоблински деденца и…
— Стари гоблински майчици? — тихо подсказа Ваймс.
Синчето на госпожа Левак отново се загърчи в непознатата и ужасяваща хватка на философските съждения и стигна до:
— Ами, сър, те и кравите са добри майки, ама теленцето в крайна сметка си е жив бифтек, не е ли така?
— Може и така да е, но какво би направил, ако теленцето дойде до теб и ти каже: „Здрасти, аз съм Сълзици на гъбка"?
Лицето на Небивал за пореден път се сбърчи от усилието на непривичния мисловен процес.
— Май ще мина на салата, сър.
Ваймс се усмихна.
— Не ти беше лесно, момко, и знаеш ли какво? На мен също. На това му се вика да си ченге. Затова и предпочитам да ми побегнат. Те побягват, аз ги погвам. Така всичко става къде по-лесно. Не знам дали е нещо метафизическо или тем подобно. Там обаче имаше труп. Ти го видя. И аз го видях. И госпожица О’Майна го е видяла. Имай го наум.
Малкият Сам седеше върху една копа сено в стопанския двор и гледаше как конете се прибират. Той припна към баща си и греещ от самодоволство, започна:
— Тате, тате, знаеш ли за кокошките?
Ваймс вдигна сина си на ръце.
— Да, Сами, чувал съм за тях.
Малкият Сами се измуши от ръцете на баща си, сякаш да те гушнат и завъртят е неподобаващо за един сериозен изследовател на скатологичните науки, и го изгледа строго.
— А знаеш ли, че като кокошките àкат, на върха на àкото остава едно беличко нещо, дето е от пикня? Понякога прилича на захаросана кифличка, тате!
— Благодаря, че ми каза — отвърна Ваймс. — Ще си го припомня следващия път, като ям кифличка. — И всеки път след това, додаде той на себе си. — Сигурно вече знаеш всичко за àкото, а, Сами? — с надежда запита той и забеляза, че Уиликинс се усмихна.
Сами, заел се отново да разглежда купчина кокоши курешки през една лупичка, поклати глава, без да отмества очи.
— О, не, тате. Господин… — малкият Сам се запъна и погледна въпросително Уиликинс.
Уиликинс прочисти гърло и каза:
— Господин Пъстървин, един от горските, беше тук преди около половин час, а вашият момък, естествено, подхваща разговор с всекиго и резултатът е, че младият Сам, както изглежда, сър, ще си направи колекция от екскрементите на редица горски видове.
Горски, повтори си наум Ваймс и като прекара думата още няколко пъти през мозъчната си преса, се замисли кой ли всъщност е приклещил гоблините там горе на хълма преди три години. А после се замисли какво ли значение има това в сравнение с въпроса кой ги е накарал? Май взех да надушвам хавата тук — хората правят, каквото им се каже, понеже открай време са правели, каквото им се каже. Горските обаче са лукава пасмина, не само хора им се налага да надхитрят. От друга страна, това е провинцията, където всички познават всички останали и наблюдават всички наоколо. Не мисля, че Левак ме лъже, така че има хора, които ще знаят какво е станало онази нощ преди три години. Не бива да се хвърлям като бик към портата, както каза Сибил и имаше право. Трябва да знам къде стъпвам. Каквото и да е станало, било е преди три години. В случая мога да си позволя да не карам на юруш. На глас каза:
— Докъде ли може да се стигне?
— Явно сте имал напрегнат ден, сър — обади се Уиликинс. — Сутринта отидохте в дранголника с един сополанко, който се мисли за ченге, а после в компанията на гоблин с все същия сополанко се качихте до корията на мъртвеца, където доста се позабавихте, преди да излезете с гореспоменатия сополанко и накрая да дойдете при нас, минус един сополанко. — Уиликинс се ухили на Ваймс. — В кухните непрекъснато влиза и излиза народ, сър, а клюките зад зелената врата са нещо като обменна валута. Трябва да отбележа, че независимо от мръсните погледи на господин Съдини, аз съм най-високопоставеният от нископоставените и мога да влизам където си искам и да правя каквото си искам, пък останалите, ако щат, да се задавят от злоба. Ако не от един, то от друг прозорец на тази резиденция се вижда целият хълм, а прислужничките са много кооперативни, сър. Младичките явно до една примират за работа на булевард „Скуун". Страшно ги привличат градските светлини, сър. Много са кооперативни. Освен това в кабинета открих доста читав телескоп. Да знаете, гледката към Обесническия хълм е забележителна. Направо можех да чета по устните ви. На младия Сам доста му допадна играта „да потърсим тате".