Ваймс усети жегване на вина от тези думи. Нали се предполагаше да е на семейна почивка? Само че…
— Горе, в Корията на мъртвеца, е убита гоблинка — глухо промълви той. — Погрижили са се да има много кървища, за да осигурят на надъханото ни полицаиче нещо, което да приеме за улика срещу мен. Много е закъсал младокът. Май досега не е виждал труп.
Уиликинс изглежда искрено се изненада.
— Ама как, хич ли? Да взема да се пенсионирам тук, само дето ще умра от скука.
През ума на Ваймс мина внезапна мисъл и той запита:
— Като гледаше през телескопа, видя ли още някой да се качва по хълма?
Уиликинс поклати глава.
— Не, сър, само вас.
И двамата извърнаха очи към малкия Сам, който старателно рисуваше кокоши курешки в тефтерчето си.
— Много ви е добро момчето, сър, много будно — тихо рече Уиликинс. — Възползвайте се от времето си с него.
Ваймс кимна.
— Страшно си прав, бога ми… но тя беше цялата накълцана, при това със стомана, несъмнено стомана. Техните оръжия са само от камък. Била е накълцана, за да е сигурно, че ще има толкова много кръв, та чак и тъпото фанте да я забележи. А е била наречена на багрите на цветче.
Уиликинс изсумтя неодобрително.
— Ченгетата не бива да изпадат в сантименталност. Пречи на преценката. Сам сте го казвал. Попадаш на някаква кошмарна битова сцена и си мислиш, че нещата могат да се оправят, като смажеш от бой някого, само че как разбираш кога да спреш? Това са ваши думи. Казвахте още, че да пребиеш някого в бой е друго, ама не е редно, като е с белезници.
За изненада на Ваймс Уиликинс дружески го потупа по рамото (човек разбираше мигновено, ако Уиликинс го потупа по рамото не съвсем дружески).
— Приемете съвета ми, командире, и утре идете да си проветрите главата. При езерото има навес за лодки, а по-късно може да изведете малкия на разходка в гората, която според всички сведения е пълна до колене с всевъзможни видове àко. Направо ще бъде в рая на àкото! А, и ми каза, че искал пак да иде да види смрадливия костеняк. Мен ако питате, с такъв ум ще стане архиканцлер на Невидимия университет още преди да е навъртял шейсетака!
Уиликинс сигурно забеляза гримасата на Ваймс, защото продължи:
— Какво толкова има, сър? Може и да иска да стане алхимик, нали така? Само не казвайте, че ви се ще да стане ченге като вас — не ви се ще, прав ли съм? Магьосника поне не се пробват да го сритат в чатала, нали? Естествено, налага се да се изправя срещу разни чудовищни твари от дяволските измерения, но те не носят ножове, пък и той се обучава. Струва си да помислите над това, командире, щото малкият расте като гъба и трябва да го насочите по правилния път в живота. А сега, ако ме извините, отивам да дразня прислугата.
Едва направил няколко крачки, Уиликинс спря, обърна се към Ваймс и додаде:
— Погледнете го от тази страна, сър. Ако си дадете малко почивка, нито виновните ще станат по-малко виновни, нито умрелите по-малко умрели, а Нейно благородие няма да се опита да ви обезглави със закачалка за дрехи.
Гостите на чаеното парти на лейди Сибил вече се разотиваха, когато Ваймс се върна в резиденцията. Той изстърга провинцията от обущата си и се отправи към господарската баня.
В резиденцията, естествено, имаше много бани — може би повече, отколкото на цяла една улица в повечето градски квартали, където се топваш в тенекиеното корито, поливаш се с кърчага и таса или просто с шепи и така се очистваш по избор или по необходимост… Тази обаче беше направена по идея на Лудия Джак Рамкин и наподобяваше прочутата баня в Невидимия университет, макар че ако тя беше направена по негова идея, сигурно щеше да се нарича Неприличния университет, понеже Лудият Джак Рамкин имаше стабилен (или може би нездрав) афинитет към младите дами и това си личеше от банята му, ей богу, как си личеше! Разбира се, белите мраморни хубавелки бяха облагородени с амфори, мраморни гроздови чепки и вечно популярните воали, които за щастие се свличаха точно до ръбчето, откъдето изкуството се превръща в порнография. Освен това по всяка вероятност това беше единствената баня с надписи по кранчетата „горещо", „студено" и „бренди".
На всичкото отгоре имаше и фрески, така че ако човек е лесно податлив, кранчето за студена вода му идваше тъкмо на място, тъй да се каже, защото без да се изпада в детайли, по тях имаше толкова много детайли, м-да, и девойките бяха само началото на проблема. Имаше мраморни мъже — несъмнено мъже, даже и онези с козите копита. Удивително как водата в банята не кипеше от само себе си.