Ваймс беше попитал Сибил и тя му обясни, че това е важна своеобразност на резиденцията и че редица господа, колекциониращи антични произведения, често я посещавали с изследователска цел. Ваймс отбеляза, че именно затуй ще да е било, о, да. Сибил го скастри, че нямало нужда от такъв тон, понеже навремето, след като влязла в юношеска възраст, се е къпала там от време на време и не видяла нищо лошо в това. Всъщност, додаде тя, това я подготвило срещу бъдещи изненади.
И ето че сега Ваймс лежеше в луксозната вана с усещането, че се мъчи да събере наедно всичките парченца на мозъка си. Смътно долови, че вратата на банята се отваря и Сибил казва:
— Сложих Сами да легне и вече спи и сънува, макар че не мога да си представя какво ли сънува.
Ваймс отново потъна в обвитата с пара топлина и в просъница чу прошумоляването на паднала на пода дреха. Лейди Сибил се плъзна до него. Водата се надигна и така, в съответствие със закона на физиката, се повдигна и духът на Сам Ваймс.
Няколко часа по-късно, полуудавен сред възглавниците на огромното легло и носещ се точно на гребена на летаргията в топла розова мараня, Сам Ваймс беше почти сигурен, че чу собствения си глас да му шепне: „Помисли за нещата, които не си пасват. Запитай се защо една приятна дама от знатното съсловие ще се вре из гоблински дупки, сякаш е нещо естествено." И той му отвърна: „Е, Сибил прекарва половината си време вкъщи, навлечена с тежко защитно облекло и огнеупорен шлем, понеже обича дракони. Дамите от знатното съсловие имат склонност към подобни неща."
След като помисли какво да отвърне, той си възрази: „Да, ама драконите са нещо, тъй да се каже, социално приемливо. Което категорично не се отнася за гоблините. Никой не казва добра дума за гоблините, освен госпожица О’Майна. Защо пък утре да не заведа Сами при нея? Все пак именно тя го вкара в това приключение с àкото, пък е и писателка, така че сигурно добре ще й дойде малко прекъсване. Да, идеята е добра, при това ще бъде образователно за Сами и съвсем не разследване…" Вече удовлетворен, той зачака пристъпа на съня сред хор от крясъци, вой, мистериозно далечно трополене, подмолно шумолене, цвъртене, смущаващо цъкащи звуци, ужасно дращене, страховито пляскане на крила току до ухото му и целия останал репертоар на безбожния оркестър, известен като покоя на провинцията.
Беше се насладил на една възкъсна игра на билярд с Уиликинс просто за да се държи във форма, и сега, полуоглушал от чуждестранната какофония, се зачуди дали разкриването на сложно престъпление, за каквото се иска определена вещина, би могло да се сравни с игра на билярд. Вярно, в нея има много червени топки, дето все ти се пречкат, тъй че трябва да им видиш сметката, но целта, крайната цел си остава черната.
В графствата живееха доста влиятелни хора, така че трябваше да пипа внимателно. Някъде в главата си Сам Ваймс метафорично вдигна билярдната си щека.
Като се отпусна отново в леглото, наслаждавайки се на чудесното усещане да бъде постепенно погълнат от възглавниците, той попита Сибил:
— Фамилията на Ръждьо има ли имот тук?
Твърде късно осъзна, че това май беше грешен ход, понеже тя сигурно му беше разказала всичко по въпроса в някой от онези случаи, когато, тъй необичайно за женен мъж, той не слушаше особено внимателно какво говори жена му и поради това можеше да стане причина за сръдня в тези скъпоценни топли мигове преди заспиване. В момента единственото, което виждаше от нея, беше връхчето на носа й сред окупиралите я възглавници. Тя обаче смънка сънено:
— О, купиха имението „Поднокът" преди десетина години, когато маркиз дьо Въртиопаш уби жена си с нож за кастрене в ананасовата оранжерия. Не помниш ли? Със седмици претърсва града за него. Накрая всички май решиха, че е забегнал в Четири хикса да се скрие, представяйки се за друг.
— А, да — сети се Ваймс, — помня, че доста от дружките му силно се възмущаваха от разследването! Бивало ли така, като е извършил само едно убийство и като жена му е виновна, задето проявила такъв лош вкус да умре от някакво си малко наръгване!
Лейди Сибил се завъртя, при което — понеже беше щастливо надарена с гравитационна сила — най-близкостоящата до Сам възглавница, действайки на принципа на скачените съдове, леко се завъртя в противоположната посока, така че Сам Ваймс се оказа захлупен от нея. Той някак успя да изплува до повърхността и запита:
— И Ръждьо го е купил, а? Как не му се е досвидяло на стария циция да даде и пени!