Тя млъкна. Ваймс погледна малко боязливо сина си, който, слава богу, се беше върнал към „Радостта от ушната кал" и съответно не забелязваше нищо останало.
— Не сте докоснал кафето си, командире. Само държите в ръка чашата и ме гледате.
Ваймс отпи голяма глътка от твърде горещото кафе, което в момента му дойде съвсем на място.
— Истина ли говорите? Извинявайте, не знам какво да кажа.
Сълзици на гъбка го гледаше напрегнато, в готовност да реагира при внезапен припадък за курабийки. Те впрочем бяха доста вкусни и за да скрие смущението си, той поблагодари и си взе още една.
— Най-добре не казвайте нищо тогава — поклати глава госпожица О’Майна. — Всички до един изклани, без никаква причина. Случва се. Всеки знае, че са безполезна сган, нали? Казвам ви, командире, чистата истина е, че някои от най-чудовищните безчинства в света са дело на хора, които си вярват, искрено си вярват, че го вършат за добро, особено ако е намесен някой бог. Е, отнело е много време и много чудовищни усилия, за да бъде убедено едно невръстно момиченце, че вече не принадлежи към отвратителните гоблини и че всъщност е едно от човешките същества, които изобщо не са лоши, понеже били сигурни, че тя някой ден ще разбере как целият този кошмар с кофите студена вода и побоищата, които са се налагали всеки път, щом проговори на гоблински или започне несъзнателно да си тананика гоблинска песен, са само и изцяло за нейно добро. За щастие, макар че сигурно не си е мислела така навремето, тя била силна и умна, и си научила урока — научила се да бъде добро момиче, да носи прилични дрехи, да се храни с нож и вилица и да коленичи, за да благодари за всичко, което получава, включително побоищата. И така, толкова успешно се научила да не бъде гоблин, че й позволили да работи в градината, където прескочила оградата и избягала. Така и не успели да я пречупят докрай. Каза ми, че винаги ще носи гоблинското у себе си. Никога не съм виждала баща ми. По думите на майка ми бил свестен и трудолюбив човек, а предполагам и мил и състрадателен.
Госпожица О’Майна се изправи и поотупа роклята си, сякаш се опитваше да изтръска трошичките на историята. Застанала така, в кретонената стая с грамадната арфа, тя каза:
— Не зная кои са били онези хора, които са убили гоблините и са малтретирали майка ми, но ако някой ден открия, бих ги избила, без да се замисля, защото добрите хора не може да са толкова лоши. Добротата е в това, което вършиш. Не в онова, за което се молиш. Та така е станало — продължи тя. — Баща ми бил бижутер и скоро открил, че майка ми е нешлифован диамант в това отношение, може би заради гоблинското си минало, което й дало усет към камъните. Сигурна съм, че това е компенсирало факта да имаш съпруга, която ругае на гоблински, като се ядоса. А да ви кажа, читавата гоблинска ругатня може да продължи поне четвърт час. Както може би се досещате, за разлика от баща ми майка ми не си падала много по книгите. Та един ден аз се замислих колко ли трудно може да е писането? В края на краищата повечето се свежда до „и", „със", „аз", „то" и така нататък, при това има огромен асортимент за избор, така че по-голямата част от работата е вече свършена вместо теб. Това беше преди петдесет и седем книги. Изглежда съм уцелила.
Госпожица О’Майна седна на стола си и се наведе напред.
— Те имат най-сложния език, който изобщо може да си представите, командире. Значението на всяка отделна дума зависи от съпътстващите я, от говорещия, от слушателя, от годишния сезон, от времето и о, от толкова още неща. Те имат нещо подобно на онова, което смятаме за поезия. Използват и контролират огъня… и преди около три години почти всички от тях в тази околност бяха заловени и извозени нанякъде, понеже са вредна сган. Нали затова дойдохте тук?
Ваймс пое дълбоко дъх.
— Всъщност, госпожице О’Майна, дойдох тук, за да видя семейното имение на съпругата си и да покажа на сина си провинцията. При което вече бях арестуван по подозрение за убийството на ковача и видях брутално обезобразения труп на гоблинска жена. На всичкото отгоре не знам къде се намира въпросният ковач, госпожице О’Майна, и бих искал някой да ме осветли, за предпочитане вие.