— Сърцата отдадоха.
От което Ваймс едва не падна на колене.
Като нищо можеше и нейната глава да се зъби от стената на кръчмата, каза си той. Някой ще гори в ада!
Дълбоко в главата му нещо засмяно подметна: „Браво, командир Ваймс, най-накрая подхвана моята песен!"
Той не му обърна внимание, усещайки в шепите си малката съдинка. Беше гладка като кожа. Каквото и да беше предназначена да съдържа, а той нямаше да попита, съдържанието беше прикрито от изваяна плетеница от цветя и гъбки.
В хладните недра на своята изба кръчмарят Джимини се подготвяше за вечерния наплив, когато чу шум в тъмнината между бъчвите. Решавайки, че е поредният плъх, той продължи да си върши работата, докато една ръка не запуши устата му.
— Извинявай, господинчо, ама имам причина да вярвам, че можеш да ми помогнеш с разследването.
Мъжът се мъчеше да се отскубне, но Ваймс знаеше всички номера, що се отнася до задържането на заподозрян.
— Знаеш кой съм, господинчо — изсъска той, — и аз те знам какъв си. И двамата сме ченгета и сме видели туй-онуй. Сам каза, че кръчмарите виждат всичко, чуват всичко и не обелват и дума, а аз съм либерален човек, господин Джимини, само че разследвам убийство. Убийство, сър, най-тежкото престъпление и може би нещо къде-къде по-лошо. Така че да ме прощаваш, ако възприема позицията, че тия, които не са до мен, стоят на пътя ми, с всички съпътстващи я последици.
Джимини вече се задушаваше и безсилно се загърчи.
— О, май къркането и заседналият живот си казват думата, а? — подметна Ваймс. — И така, няма да принуждавам човек да наруши тържествената си кръчмарска клетва, така че като си махна ръката, ще седнем кротичко и ще си поиграем на малко гатанчици. Пускам те… сега.
Кръчмарят изруга немощно и добави:
— Нямаше нужда от това, командире. Имам слабо сърце, да знаеш!
— Не толкова слабо, колкото можеше да е, господин Джимини. А сега няколко думи относно недостатъка да си голям умник.
Кръчмарят го изгледа кръвнишки, когато Ваймс продължи:
— Аз съм ченге в строгия смисъл на думата. Не убивам хора, освен ако не се опитват да ме убият. Сигурно си спомняш моя помощник, господин Уиликинс. Видя го онзи ден. За съжаление той е по-праволинеен от мен и освен това изключително лоялен. Преди няколко години, за да спаси семейството ми, уби въоръжено джудже с най-обикновено шило за лед. А има и други таланти. Сред които, трябва да призная, е умението му да глади ризи толкова перфектно, колкото изобщо могат да бъдат изгладени. И както казвам, е наистина много лоялен. Хайде де, Джимини. Аз съм ченге и ти си ченге. Каквото и да разправяш, все още си ченге — дамгата си е доживотна. Знаеш на какво съм способен и аз знам на какво си способен. Освен това си достатъчно умен да застанеш на правилната страна.
— Добре де, няма нужда да ми го натякваш повече — изръмжа Джимини. — И двамата знаем и две, и двеста. — Тонът му изведнъж и почти театрално омекна до мъркане: — С какво може един такъв кротък гражданин като мен да бъде полезен, господин полицай?
Ваймс внимателно извади от джоба си малката съдинка. Наистина беше горе-долу като кутийка за енфие. Нелепото несъответствие развесели Ваймс — в единия си джоб държеше прекрасна драгоценност, доста вероятно съкровищница на гоблински сополи, а в другия къташе собствената си кутийка за енфие. Колко ли забавно щеше да е, ако ги обърка?
Джимини определено реагира при вида й, макар че сигурно си мислеше, че не е. Има тънка разлика между това да криеш реакцията си и да си личи, че криеш реакцията си.
— Добре де, добре, господин Ваймс. Прав си. Не бива да си играем игрички, не и такива стари ченгета като нас. Предавам се. Знам какво е това. Всъщност наскоро видях едно такова. — И?
— Мога да ти дам едно име, господин Ваймс. Щото какво? Той е откачалка, боклук, пък и не е оттук. Казва се Стретфърд, или така поне му викат. Кръволок, от ония типове, дето хич не искаш да ти влязат в кръчмата, изобщо не се свеня да ти го кажа. Не идва често насам, слава богу! Онзи ден го видях за пръв път от месеци. Не зная къде му е бърлогата, ама оня гнусен проклетник, с който се мъкне, се казва Тед О’Трепка, работи за младия лорд Ръждьо, горе в Поднокът. Негово благородие бил станал тютюнев магнат, така чувам. — Джимини млъкна.
Ваймс беше убеден, че изтълкува думите му точно както Джимини искаше. Лорд Ръждьо младши беше намислил нещо и намеквайки за това, Джимини му хвърляше кокал, за да го свали от гърба си. Някои сигурно биха нарекли това долна постъпка, но мъжът в края на краищата беше бивш полицай.
Джимини слабо се прокашля, докато се мъчеше да открие друга жертва, която Ваймс да погне.