Той погледна към Ваймс, който му кимна окуражително и каза:
— Проблемът, господин О’Трепка, е, че не сме тук да говорим за контрабанден тютюн, разбираш ли? Виж сега, никога не съм се възприемал като бирник, пък митничарската професия не ми е по душа. Аз съм чисто и просто ченге, ясно, и за мен ти си само един човечец, който прави услуга на шефа си, като му пази няколко буренца тютюн в бараката си. От друга страна обаче, като погледнем везните… е, ако видя убиец от тая друга страна, бога ми, напълно може да ми изфиряса от ума първата… Не ме карай да ти го обяснявам образно, О’Трепка, понеже и двете ми везни са пълни.
О’Трепка явно се ужаси:
— За гоблина ли иде реч? Слушайте, не бях аз! Вярно, не съм цвете за мирисане, признавам си го, ама не съм като него! Аз съм мушица, а не проклет убиец!
Ваймс погледна Небивал. Някои хора, като светнат от радост, са самото олицетворение на господин Пънч от куклената постановка. Можеше да се каже, че Небивал изглеждаше като господин Пънч, Джуди, кучето Тоби, крокодила и най-вече полицая, всички щастливо накачулени накуп. Ваймс повдигна въпросително вежди и Небивал потвърди:
— Вярвам му, шефе. Не му стиска за нещо подобно. Най-много да бутне някоя бабичка, за да й отмъкне портмонето, ама даже тогава ще гледа да е някоя сляпа.
— Ето, виждате ли! — ликуващо посочи О’Трепка. — Не съм наистина лош човек!
— Да — кимна Ваймс, — виждам, че си същинско ангелче от църковния хор, господин 0'Трепка, пък и аз съм доста набожен и обичам да слушам по някой псалм или химн, но ще потвърдиш ли под клетва, че лицето, известно като Стретфърд, е накълцало до смърт една гоблинска девойка на Обесническия хълм в имението на Рамкин преди три нощи?
О'Трепка вдигна пръст.
— Може ли само да кажа, че му виках да я остави, ама той се изсмя, пък и хич не знаех, че е жена… ами то как да ги различи човек?
Лицето на Ваймс беше каменно.
— Кажи ми, Тед, какво щеше да сториш, ако знаеше! Заинтригува ме.
О'Трепка заби поглед в краката си.
— Ами аз, такова, ами то, такова, не и… жена, искам да кажа… такова, не и жена… искам да кажа, това не е редно, нали разбирате какво искам да кажа?
А такива като този опасен клоун се срещат в почти всеки квартал, помисли си Ваймс.
— Личи си, че кавалерството още не е умряло, господин О'Трепка. Добре, Левак, да караме нататък. Господин О'Трепка, защо отидохте на Обесническия хълм във въпросната нощ?
— Ами просто на разходка — изплю О'Трепка. Лицето на Ваймс отново се вкамени до такава степен, че стана като отливка.
— Ама, разбира се, господин О'Трепка. Колко глупаво от моя страна да задам такъв въпрос наистина. Околийски Левак, виждам, че Уиликинс пуши цигара ей там. — Той бутна отворената врата и дръпна О'Трепка а вътре. — В тази къща има ли мазе?
О'Трепка беше на крачка от някои естествени нужди, но понеже беше от онези глупаци, които сами се натикват все по-надълбоко, успя да се заяде:
— Може и да има. И кво?
— Господин О'Трепка, вече споменах, че съм набожен човек и тъй като ти би изпробвал и търпението на светец, аз чувствам необходимост от миг за тих размисъл, разбираш ли ме? Ти несъмнено знаеш, че винаги има лесен начин и обратното, винаги има труден начин. Това в момента е лесният начин, но трудният в известен смисъл също е доста лесен. Преди да продължим нашия разговор, искам да остана насаме с мислите си. И понеже ми се струва, господин О'Трепка, че би могло да ти хрумне да си биеш камшика, тъй да се каже, моят колега, околийски Левак, ще заварди вратата, а аз ще ти пратя помощника си, господин Уиликинс, да ти прави компания.
Още преди Ваймс да успее да почука на прозореца, вратата се отвори и Уиликинс, изряден както винаги, пристъпи в мърлявата стая с излъсканите си обувки, безупречния си костюм и намек за помада по косата си. Тримата проследиха с очи как Ваймс дръпна някаква халка на пода, под която се откри капак към тъмно мазе и стълба надолу.
— Околийски Левак, трябва ми малко време да си поразсъждавам на тъмно. Няма да се бавя. — Той слезе по стълбата и дръпна капака след себе си.
Мракът каза:
— А, командире, най-накрая! Предполагам, че си тук, за да вземеш свидетелски показания.
Това е нередно, помисли си Ваймс. Как да вземеш показания от демон, особено като е без конкретно местожителство? От друга страна, на кого са му притрябвали свидетелски показания, като разполага с признание?
Горе в стаята очите на Тед О'Трепка зашариха наляво-надясно, докато преценяваше ситуацията. Да видим сега: ей ти на един млад некадърник, който си играе на ченге, и някакъв изтупан иконом, лъснат до розово. Така като гледам, синчето на госпожа О'Трепка направо се е омело оттук. В този момент, точно в този момент Уиликинс, без да поглежда О'Трепка, бръкна в джоба си и с шляпване постави на масата пред себе си метален гребен. Гребенът блестеше. А във въображението на О'Трепка направо заискри. След като хвърли поглед към изражението на Уиликинс, синчето на госпожа О'Трепка реши, че ще си седи много кротко, докато онзи мил командир Ваймс не се върне. От някакъв друг джоб Уиликинс извади най-остро изглеждащия нож, който О'Трепка беше виждал в живота си, и без да обръща каквото и да било внимание на околните, започна да си чисти ноктите.