Всъщност капакът се отвори само след някакви си секунди. Ваймс излезе, кимна на Уиликинс, който си прибра гребена и напусна стаята, без да каже и дума, а Ваймс се отпусна на стола му.
— Господин О'Трепка, имам свидетелско показание, че си бил на Обесническия хълм във въпросната нощ с друг човек, известен като Стретфърд. Свидетелят твърди, че си казал на въпросния, че можеш да осигуриш известно количество пуешка кръв, но той ти е отвърнал, че навсякъде има зайци и че никога не пропуска с прашката си. В този момент според свидетеля от храсталака излязла млада гоблинска жена и твоят спътник взел да я кълца, докато е молела за живота си… При това толкова жестоко, че даже ти самият си му казал, по собствените ти думи, да зареже това, при което той е обърнал срещу теб желязото, описано ми като мачете, толкова рязко, че си се напикал в гащите.
— Не, не говори, не съм свършил. Информираха ме, че въпреки всичко си казал на спътника си, че се предполагало да оставите само кръв, а не, по твоите думи, „пръснати навсякъде черва", при което той те е накарал да ги напъхаш обратно в трупа и да го скриеш по-надолу по хълма в един храсталак от прещип. Не, казах да не говориш! В джоба ти е имало парче свински пай, който си носил от вкъщи, и три долара — заплащането ти за тази малка поръчка.
— След това двамата със Стретфърд сте се върнали при конете си, временно приютени в изоставената стара плевня в другия край на селото. Конете били дореста кобила и скопен сив кон, еднакво съсипани от злоупотреба. Всъщност на коня му паднала подкова на тръгване и е трябвало да разубеждаваш спътника си да го убие на място. О, и свидетелят ми каза, че като сте тръгвали, си бил гол до кръста, понеже блузата ти била прогизнала от кръв и след спор със Стретфърд си я оставил в плевнята. Ще я взема, като се върнем там. Приятелят ти е викал да си свалиш и панталоните, но ти си отказал. Както и да е, пръските кръв още си личат по тях.
— Не ми се ще да влизам в разходи да пращам ездач до града, където моят Игор ще удостовери дали кръвта е човешка, гоблинска или пуешка. Казах да не говориш, нали? Не споменах част от другите разговори между теб и господин Стретфърд, понеже Небивал тук слуша и трябва да се благодариш за това. Клюките могат да са ужасно жестоки.
— А сега, господин О'Трепка, ще спра да говоря, при което бих искал първите думи от твоята уста — много внимавай — да бъдат: „Искам кралска закрила срещу показанията си". Да, знам, че вече нямаме крале, но никой не е променил закона. Ти си голяма О'Трепка, но неохотно се оставих да бъда убеден, че си бил въвлечен в нещо извън своя контрол и по-лошо, отколкото си можел да си представиш. Добрата новина е, че лорд Ветинари най-вероятно ще приеме съвета ми и ще те остави жив. Не забравяй: „Искам кралска закрила срещу показанията си". Ако не чуя това, господин О'Трепка, ще изляза да се поразходя, а господин Уиликинс ще си среши косата.
О'Трепка, който беше изслушал всичко това със стиснати очи, изломоти думите толкова бързо, че Ваймс трябваше да го помоли да ги повтори по-членоразделно. Когато приключи, получи позволение да отиде до тоалетната, като Уиликинс го чакаше отвън, чистейки нокти с ножа си, а Небивал беше изпратен да нахрани обезумелите пуйки.
Ваймс от своя страна влезе в една от смърдящите бараки и сръчка тук-там мръсната слама за онова, което знаеше, че би трябвало да открие там. Не остана разочарован. От достатъчно близко разстояние миризмата на тютюн бе едва доловима сред задушаващата пуешка смрад. Той измъкна едно буре, откри Небивал и заяви:
— Мисля, че е пълно с тютюн, така че възнамерявам да го взема като доказателство. Твоята работа в момента е да ми изнамериш един кози крак и някой, когото знаеш като свестен и почтен гражданин, доколкото тук може да има такива.
— Ами има един Дейв, дето е собственик на „Псета и борсуци" — предложи Небивал.
— И е непоклатим стожер, а?
— Виждал съм го да се кандилка — призна Небивал, — ама са му ясни работите, ако ме разбирате.