Ваймс кимна и изчака известно време, преди Небивал да се върне с инструмента и един кривокрак човек, плюс малка опашка от хора, които за момента, до доказване на противното, трябваше да се приемат за „невинни очевидци".
Когато Ваймс се приготви да отвори бурето, те се скупчиха около него.
— Внимание, господа! — обяви той. — Убеден съм, че това буре съдържа контрабандни стоки. — Той запретна ръкави. — Виждате, че не крия нищо в ръкава си, а в ръка държа само един кози крак.
С известен напън от негова страна капакът на бурето поддаде и ги заля уханието на тютюн. А някои от очевидците решиха, че е време да използват прекрасната възможност за бърза безгрижна разходчица.
Ваймс започна да вади бала след бала кафяви листа, овързани с памук.
— Не мога да взема твърде много в каретата — обясни той, — но ако господин Дейв като непоклатим стожер на обществото приема да удостовери, че ме е видял да вадя тези от запечатано буре, ти, господин Левак, ще вземеш кратки показания и всички можем да се върнем към своите си работи.
Небивал засия.
— Ей, как само го забелязахте, командире! Като гледам, в тая смрад какво ли не може да се скрие, а? — След миг той вдигна очи към Ваймс: — Командире?
Ваймс сякаш гледаше право през него, когато каза:
— Далеч ще стигнеш, околийски Левак. Дай сега да опразним цялото буре, а?
Кой знае откъде му дойде тази мисъл? Може би от основоположните принципи. Като така или иначе си се забъркал с контрабанда, къде да сложиш чертата? Какъв да ти бъде пазарът? Как да получиш най-добрата цена за едно кило от стоката? Той продължи да вади бала след бала и ето че една, почти на дъното на бурето, се оказа осезаемо по-тежка от останалите. Стараейки се да остане с равнодушно изражение, той подаде тежкия вързоп на Небивал:
— Много ще съм благодарен, ако двамата с господин Дейв отворите този вързоп и ми кажете какво има вътре.
Той седна върху бурето и си смръкна щипка енфие, а зад гърба му се разнесе шумолене и накрая Небивал каза:
— Ами, командире, това изглежда е…
Ваймс вдигна ръка.
— На коксов прах ли ти прилича, Левак?
— Да, ама…
Ваймс отново вдигна ръка.
— Проблясва ли в червено и синьо, като го погледнеш на светлината?
В някои случаи наследственото ченге в Небивал се отзоваваше на повика на кръвта.
— Тъй вярно, командир Ваймс!
— Е, в такъв случай браво на теб и на приятеля ти Дейв! — Ваймс погледна за втори път въпросния Дейв и реши да го оправдае по липса на доказателства. — Чудесно, че не стетролове, понеже ако бяхте, досега да сте се гипсирали, тъй да се каже, на място. Това, дето го държите, е „кристален срут", значката си залагам. Тролските хлапета се дрогират с него, не знаете ли? Смръкват си една малка щипчица, ей такава, като кутрето ми, и си мислят, че могат да минават през стени. Което впрочем бездруго правят, а като си смръкнат още един-два пъти, ритват топа. Забранен е по целия свят и се прави много трудно, понеже миризмата при кипването му е безподобна. Освен това излизат и доста искри. Продажбата му е наказуемо със смърт престъпление в Анкх-Морпорк, Юбервалд и всички тролски градове. Диамантеният крал на троловете дава много щедра награда на всеки, който му даде сведения за производството.
Ваймс погледна обнадеждаващо гореспоменатия Дейв. просто в случай че онзи лапне въдицата. Не, разубеди се след малко, не биха го правили тук. Всичкият този тютюн сигурно идва от някое топло място, което значи далече, далече оттук.
Те предпазливо отвориха другите бурета, където откриха много тютюн и няколко опаковки първокласни пури, една-две от които Ваймс прибра в джоба на ризата си за по-нататъшно щателно криминологично изследване. А някъде на дъното на всяко буре имаше и скътани опаковки кристален срут, смив, скалотръс, снадка, сбив и тем подобни отрови, макар че сбивът по принцип се ползва за рехабилитация, стига идеята ви за рехабилитация е да се събудите в канавката, без да знаете чия глава стои на раменете ви.
Натовариха колкото се може повече доказателства в каретата, като Ваймс спря едва когато видя, че започна да проскърцва. Насъбраха останалите бъчви накуп и по сигнал на Ваймс изключително гордият околийски Левак им драсна клечката. При пламването на опаковките с наркотици настъпи кратка пиротехническа демонстрация и Ваймс си помисли, че това е едва началото на фойерверките, които ще се разхвърчат.
Когато хората дотичаха да видят какво става, Ваймс ги увери в най-добрите си намерения и им обясни, че господин О'Трепка ще отсъства за известно време, така че би ли могъл някой да се грижи за пилетата? От отговорите стана ясно, че добросъседската общност споделя въжделението за един доста по-хубав свят без наличието на господин О'Трепка и смрадливите му пуйки, затова последното, което Ваймс направи, бе да отвори клетките и да пусне окаяните твари да търсят сполука по широкия друм.