Като последна ведра идея Ваймс привика притеснения Дейв и му сподели:
— Диамантеният крал на троновете ще оцени високо днешното ни дело. Но ние, разбира се, в служба на закона няма да приемем никаква отплата…
— Няма ли? — разочаровано възкликна Небивал. Ваймс пренебрегна тази намеса и продължи:
— Аз обаче ще се погрижа твоята помощ днес да бъде подходящо възнаградена.
Лицето на човека светна. Нещо в производните на „диамант" и „награда", съчетани в едно изречение, има способността да действа така на лицата.
Пътуваха задушевно в проскърцващата карета, но едното прозорче беше открехнато, защото господин О’Трепка в момента не беше от тези, с които ти се ще да си в затворено пространство. Потеше се като преяло с пуйки прасе.
Кралска закрила! Това беше резултатът! На О’Трепка не му и хрумна да протестира, а Ваймс видя изражението му, докато изреждаше показанията на Призоваващия мрак. Забеляза всяко потрепване и примигване от спомена, които, събрани накуп, изграждаха цяла кула от доказателства. Кралска закрила! Кой ли не би предал съучастниците си, за да получи това или може би по-хубава килия. Търсиш кралска закрила, за да си спасиш нещастния задник, и може наистина да избегнеш отмъщението, но на определена цена, а тя е смърт чрез обесване, ако дадеш лъжливи показания. Това е едно от безусловните неща: да излъжеш под кралска закрила е лъжата на лъжите. Лъжеш съдията, лъжеш краля, лъжеш обществото, лъжеш света, така че жизнерадостният господин Трупър те приветства на бесилката, подавайки ръка, за да покаже, че няма лоши чувства, и скоро след това дърпа ръчката, която изпраща продажната ти душа към отвъдното и спира… на средата на пътя.
Пък и, разбира се, съществуваше проблемът с тролската дрога. Разкриването й уплаши О’Трепка до такава степен, че той изобрети нови богове, в които да се кълне, че не знае нищичко за нея. Ваймс му повярва. Що се отнасяше до О’Трепка, буретата съдържаха само тютюн. Добрият стар тютюн, нищо лошо няма в него, пък контрабандата му беше… ами беше си като игра, това всеки го знаеше. Нищо лошо да прибереш по нещичко от печалбата, та нали затова е печалба! Така си е открай време, помисли си Ваймс. Малките престъпления пораждат големи престъпления. Човек се усмихва пренебрежително на дребните шмекерлъци, докато големите не му отсекат главата.
О’Трепка се свиваше мизерно на отсрещната седалка, вероятно умиращ от шубе да не бъде пребит от тролове, макар че, както забеляза Ваймс, О’Трепка сигурно го беше шубе от всекиго. Така че Ваймс откри у себе си толкова човещина, че да му предложи коричка от сандвич с добри новини:
— Попаднал си в лоша компания, Тед. Мислил си, че с онзи злодей просто ще вгорчите живота на някое ченге, пък изведнъж си се оказал съучастник в убийство и макар и неволно, си се забъркал в изключително сериозна афера с тролски наркотици, най-лошата дрога. Но просто си попаднал в лоша компания. Ще кажа това в съда.
В зачервените очи на О’Трепка се появи упование и той промълви:
— Много мило от ваша страна, сър.
И толкоз. Никакво перчене, никакво хленчене, просто благодарност за снизхождението, което бе получил и на което трескаво се надяваше.
Ваймс се наведе напред и предложи енфие на смутения човек. О’Трепка си взе голяма щипка и я смръкна толкова силно, че неизбежната кихавица се опита да излезе през ушите му. Без да обръща внимание на това и на леко кафявата мараня в каретата, Ваймс се облегна назад и бодро заговори:
— Ще кажа по някоя дума на колегите в Мъчилището, и без това са ми длъжници… — Той погледна обнадежденото лице. По дяволите, изруга наум. Знам, че в момента е доста претъпкано там. Такъв мухльо като него няма да издеяни там, каквото и да правя. Уф, да му се не знае. — Не, господин О’Трепка, ще вземем да направим друго. Ще те приберем в участъка на Псевдополис, какво ще кажеш за това, а? Да си сам в килията е доста потискащо, но може да ти се стори благословия, особено след четвърт час в някои части от Мъчилището. Пък и моите момчета са доста бъбриви, като нямат кой знае какво за вършене. Освен това имаме най-първокачествените плъхове, сламата е прясна и не плюем в кашата, а ако си услужлив и не държиш хората будни посред нощите, ще си бъдеш в прекрасно здраве.