Докато капитан Керът и Ангуа крачеха по пътеката към обраслите с тръстика блата надолу по реката, царството на Хари Кинг бълваше пушеци пред тях. Всичко ставаше на златно мливо в мелачките на Царя на боклука. Армиите му от работници метяха улиците, изгребваха помийните ями, лъскаха комините, обираха нечистотиите от района на кланиците и извозваха от въпросния район всички остатъци от бивша жива материя, които поради известно благоприличие не можеха да се сложат в наденичка. Говореше се, че Хари Кинг ще изсмуче и праха от въздуха, ако реши, че може да му вземе добра цена.
А ако си търсиш работа, Хари Кинг ти осигуряваше такава, при това на заплата, не много по-ниска от тази, която би взел навсякъде другаде в града. Пък ако решиш да крадеш от Хари Кинг, си получаваш заслуженото. Цеховете му воняха, разбира се, но затова пък самият град — не. Поне не чак толкова зле де, колкото преди. Някои хора даже се оплакваха от загубата на прочутата анкх-морпоркска смрад, за която се носеха слухове, че е толкова крепка, че предпазва от болести и всякакви заболявания и освен това окосмява гърдите и те държи във форма.
В Анкх-Морпорк вече имаше Дружество за защита на смрадта.
С наближаването на дима и изпаренията двамата стражи започнаха да дишат по-пестеливо. Около цеховете беше изникнал миниград от бараки, сглобени надве-натри от самите работници с благословията на Хари, понеже все пак това означаваше, че няма да закъсняват за работа.
Охраната на входа незабавно отвори портата при приближаването им. Хари сигурно не беше света вода ненапита, но ако вършеше някакви закононарушения, те се случваха, когато и където това не засягаше Стражата, и се изличаваха от паметта на всички замесени още щом вълничките от плисъка стихнеха и течението отмиеше следите.
Докато Керът и Ангуа изкачваха външното стълбище към големия кабинет, където Хари властваше над царството си, оттам тъкмо си тръгваше един човек в хоризонтално състояние, подпомогнат от самия Хари Кинг, който го беше хванал за яката и дъното на панталоните с огромните си ръце и го метна по стълбите с гръмогласно: „Уволнен си!". Стражите се поотдръпнаха, за да направят място на въргалящия се от стъпало на стъпало човек.
— И ако ми се мернеш пак пред очите, ще нахраня кучетата с теб! О, здравейте, капитан Керът — каза Хари, рязко превключвайки на дружеска интонация — и очарователната госпожица Ангуа. Ей богу, каква приятна изненада, моля, заповядайте, за мен е удоволствие да съдействам винаги на Стражата!
— Сър Хари, наистина не бива да изхвърляте така хората по стълбището — отбеляза Керът.
Хари Кинг олицетворяваше самата невинност, като разпери широко огромните си ръце:
— Какво? Тези проклети стълби още ли са тук? Дадох нареждания да ги махнат! Благодаря ви за съвета, капитане, но мен ако питате, щом съм го хванал да ме краде и е все още жив, значи като цяло сме квит. Кафенце? Чай? Нещо по-силничко? Да, така си и помислих, но моля, настанявайте се, от това поне глава не боли.
Като седнаха, Керът каза:
— Интересуват ни гоблините.
Хари Кинг изглежда се стъписа, но отговори:
— Имам неколцина, дето ми работят, ако това ще ви е от някаква полза. Да се чуди човек, ама са читави работници. Имат си своите трески за дялане и не са големи умници, ама хванат ли цаката на това, дето искаш да направят, можеш просто да ги оставиш, докато не им кажеш да спрат. Плащам им наполовина на онова, дето плащам на хората, ама като гледам, вършат два пъти повече работа, при това по-добре. Ще се радвам да наема още стотина, ако ми дойдат.
— Но им плащаш доста по-малко от хората? — отбеляза Ангуа.
Хари я изгледа със съжаление.
— Че кой друг изобщо ще им плаща нещо бе, душко? Бизнесът си е бизнес. Не е като да съм ги оковал с вериги. Знам, никой не ще да наема гоблини заради смрадта, ама си личи по потрепването на симпатичното ти носле, капитане, че и аз смърдя. То си върви с работата. Освен това им позволявам да се настанят на земята ми и да си правят техните смахнати съдинки в свободното си време — грижа се да не им е много, а те, като съберат достатъчно парици за каквото им трябват, се омитат натам, откъдето са дошли. Малкият Шик и баба му са единствените, които се задържат тук. Ще му се прочуе името на това хлапе.