Добре де, изграждането на тази хралупа сигурно беше отнело по-малко от два дни и не струваше нищо, но градът беше пълен с хора, които щяха да са вън от себе си от радост да живеят в нея.
— Извинявай за обстановката — каза Били. — Не мога да кажа, че Хари е много щедър, но си затваря очите, като прибираме по някое парченце от боклука, стига да не прекаляваме.
— Но вие даже си имате кюнец! — възкликна изумена Ангуа.
Били сведе очи.
— Пробит е тук-там, чака ме да го позакърпя малко, това е. Стой тук, ще видя дали е в настроение за гости. Знам само, че ще бъде в настроение за бренди.
Отвън вежливо се почука, което значеше, че капитан Керът е пристигнал с брендито. Той внимателно отвори смачканата и многократно боядисвана врата и пусна вътре малко светлина. Огледа се и отбеляза:
— Много уютно!
Ангуа тропна с крак.
— Гледай, даже е наредил парчета керемиди, за да направи здрав под. В тоя строеж има голяма мисъл. — Тя снижи глас и прошепна: — Пък е гоблин. Не бях очаквала такова нещо…
— При това имам адски добър слух, госпожице — прекъсна я Били, връщайки се при тях. — Да се чудиш и маеш какви трикове знаем ние, гоблините, а? Боже, за малко да ни вземеш за хора! — Той посочи към някакво сплъстено покривало, което скриваше другата част от помещението. — Донесе ли брендито? Влизаме тогава. С шишето напред, това обикновено помага. Да знаете, тя всъщност не ми е баба. Пада ми се пра-прабаба, ама като бях малък, това ми идваше в повече, та стана само баба. Оставете ме аз да говоря, щото освен ако не сте проклети гении, няма да й отберете и бъкел от приказките! Хайде, по-бързичко, че след половин час трябва да й приготвя обяда, пък и както ви казах, сигурно ще ви свърши времето, като свърши шишето.
— Нищо не виждам — призна Керът, когато покривалото мрачно се спусна зад тях, а Ангуа каза тихо:
— Аз виждам. Ще бъдеш ли тъй добър да ни представиш на пра-прабаба си, Били?
Керът все още се бореше за поне частично зрение, но за сметка на това чу как хлапакът казва нещо, макар че звучеше като че ли дъвче чакъл. После, след някакво раздвижване в тъмнината, чу как му отвръща друг, пропукващ като лед глас. Накрая Били съобщи съвсем отчетливо:
— Скръб на падащо листо ви приветства, стражи, и ви подканва да й дадете проклетото бренди веднага.
Керът протегна шишето по посока на гласа на Били. То незабавно премина към силуета, който започваше да се оформя пред него, докато очите му постепенно се нагаждаха към мрака. Съдейки по думите на Били, фигурата очевидно каза:
— Защо си дошъл при мен, пу-ли-ссай? Защо ти е помощ от умираща старица? За какво ти е ънгювче, гусин пу-ли-ссай? Ънгювчетата са си наши, само наши! Нямаш работа тук, голям гусин пу-ли-ссай!
— Какво е ънгювче, мадам? — запита Керът.
— Без религия, без камбанен звън, без падане на колене, без хор, без алелуя, без вашето разрешение, ънгювчето си е ънгювче! Чисто и просто ънгювче, което идва в неволята. Малко ънгювче! Когато боговете си измият ръцете и отвърнат глава, Ънгю запретва ръкави! Ънгю прониква в мрака. Ако не дойде сам Ънгю, той изпраща ънгювчета. Ънгю е навсякъде!
Керът прочисти гърло.
— Скръб на падащо листо, имаме един колега, полицай, добър човек, който умира от ънгю. Не разбираме защо. Моля ви, помогнете ни да разберем. Не пуска от ръката си една ънгюва съдинка.
Крясъкът сигурно отекна из цялото поселище. Хралупата определено се разтърси.
— Крадец на ънгю! Крадец на съдинки! Нека мре! — Били преведе това с ужасно смутен вид. Гоблинската старица се опита да стане, но не успя и с ропот се отпусна назад в постелята си.
Ангуа се намеси:
— Грешиш, стара жено. Тази съдинка попадна у него случайно. От онези е, дето им викат „душа на сълзите".
Скръб на падащо листо беше изпълнила света с шум. Сега сякаш го опразни с тишина. Кисело и донякъде изненадващо, предвид че пра-пра-внукът й беше обяснил, че не разбира много анкх-морпоркски, тя процеди: