— О, да, намерил в гоблинска дупка! О, да, намерил на върха на лопата! Чума да го тръшне дано!
— Не! — Керът внезапно се озова лице в лице със старицата. — Станало е случайно, като гръм от ясно небе. Взел я е неволно, без да знае какво е. Намерил я е в една пура.
Настъпи тишина, в която старицата вероятно правеше някакви сложни изчисления, защото накрая каза:
— Ще ми платиш ли цената, гусин пу-ли-ссай?
— Вече ти дадохме брендито — сопна се Ангуа.
— Тъй, тъй, вълченце, ама туй си беше само за консултацията. Има си цена за диагноза и лечение, дето се плаща в дюкяна за енфие — едно кило сладка малина, половин кило рибарска дружка и половин кило от лечебния супер микс на д-р Мени, идеален за студените зимни дни. — От устата на старицата избухна нещо като смях. — Глътка свеж въздух — додаде тя. — Малкият ходи насам-натам и ми вика, че можело да ви се вярва, ама гоблините са се научили да не разчитат на дума, тъй че ще сключим сделката по стария начин, както си знаем откак свят светува.
Шашардисаният Били се отдръпна, когато една дълга ръка с още по-дълги нокти се протегна към Керът, който плю на собствената си длан и без да помисли за инструкциите за здраве и безопасност, стисна тази на Скръб на падащо листо, а тя отново се изкиска.
— Няма разваляне тая сделка, няма отърване. Никога. — След миг колебание тя додаде с рекламна интонация: — Измийте ръцете след ползване.
Бутилката с бренди прогълголи и старата баба на Били Шик продължи:
— Съдинка на сълзите думате, а? — Ангуа кимна. — Ако е тъй, само едно ще да значи. Някоя клета гоблинска женица, умираща от глад женица, е трябвало да изяде новороденото си, понеже не е можела да го храни. Чух ви, че спряхте да дишате. Че такива неща стават ли? О, да, туй е ужасната истина. Често е ужасната истина в лоша страна, когато времената са тежки и гладни. И тъй, през сълзи, тя е направила ънгюва съдинчица за душата на бебето си и му е вляла живот с плача си да го отпрати до по-добри времена, когато бебето ще се върне отново.
Керът тихо помоли:
— Бихте ли ни казала малко повече, мадам?
Старицата малко помълча, преди да каже:
— В пура насред тютюна, а? Питай оня, дето продава тютюна!
Били обърна шишето с бренди с отвора надолу и от него не капна ни капка.
— Само още едно нещо, моля ви, мадам! Как да помогнем на приятеля си? Той изглежда се мисли за гоблин!
Малките черни очички просветнаха, когато старицата рече:
— Вярвам ти за тютюна. Сега ти вярвам за още една бутилка бренди. Намери гоблинска дупка! Намери гоблинска мома! Само такава може да вземе съдинката с надеждата да има дете някой ден! Тъй става, няма друг начин. Ама голям проблем ще имаш, гусин пу-ли-ссай, че гоблински девойки в последно време трудно се намират. Няма такива тук. Може и никъде да няма. Свиваме се и чезнем като стари листа. До ново бренди. Не! Нека е коняк от Куирм. Специална реколта. Шейсет долара струва при Грозника на Бродуей, ама може и от Сенките да се вземе, там в пивницата на Кракоплет предлагат и две в едно. Малко бие на цаца, ама не задават въпроси и не отговарят на такива.
Старческият глас замлъкна и стражите постепенно се върнаха към околната реалност, мъчейки се да се отърсят от ужасните картини на пресните спомени. Керът успя да проговори:
— Много съжалявам, че трябва да ви попитам, но това ще навреди ли на сержанта ми? Той явно има непрекъснати кошмари и не можем да отделим съдинката от ръката му!
— Три бутилки бренди, гусин пу-ли-ссай? — преведе Били. Керът кимна:
— Добре.
— Откога е у него съдинката?
Керът погледна към Ангуа.
— От около два дни, мадам.
— Тогава заведете вашия човек до гоблинска дупка колкото се може по-бързо, гусин пу-ли-ссай. Може и да оцелее. Може и да умре. При всички случаи три бутилки бренди, гусин пу-ли-ссай. — Малките черни очички блещукаха срещу Керът. — Толкоз се радвам, че срещнах истински джентълмен. Побързай, гусин пу-ли-ссай.
Старицата се отпусна назад в купчината си възглавници и покривала. Аудиенцията беше приключила, също както брендито.
— Баба те хареса — сподели Били с уважение, докато ги побутваше навън. — Личи си. Хич с нищо не те замери. Ама най-добре да й донесеш енфието и брендито скоричко, че иначе може да стане малко проклета по един такъв окултен начин, ако разбираш какво ти казвам, или по-скоро какво не ти казвам, разбира се. Радвам се, че се запознахме, симпатяги, но старият Кинг не обича да вижда, че хората му не работят.