— Извинявай, Били — задържа го Керът за кльощавата ръка, — наоколо има ли някакви гоблински дупки?
— Вече получи за каквото дойде, господине. Никакви няма, доколкото знам. Не ме интересува. Може да пробваш към вътрешността на страната, аз така бих сторил, ама наистина не ме интересува. Ако откриеш гоблинска дупка на някоя карта, може да си заложиш зъбите, че там вече няма никакви гоблини, поне не и живи.
— Много ти благодаря за помощта, господин Шик, и ще ми позволиш ли да те поздравя, че имаш баба с такъв добър усет за съвременния език?
Откъм купола на хралупата, чиито стени бяха доста тънки, долетя доволен крясък:
— Адски си прав! Баба Шик ги джаса като с камшик!
— Е, май имаме напредък — обади се Керът, като тръгнаха обратно към града, — само че… така де, знам, че Анкх-Морпорк е истинска топилня, но не е ли доста тъжно, когато народът идва тук и забравя корените си?
— Да — кимна Ангуа, без да го поглежда, — така е.
Когато се върнаха в участъка на Псевдополис, Керът извика Веселка:
— Бих искал да идеш при продавача на тютюн, който е дал тази пура на сержант Колън. Попитай го откъде идва тютюнът му. Тъй или иначе знаем, че се върти доста контрабанда, така че той ще се притесни. Може да е добра идея да вземеш и някой колега, чието присъствие само по себе си ще го притесни още повече. Лудичкия Артър вече се върна от отпуск.
Веселка се ухили.
— В такъв случай ще ида с него. Той притеснява всички.
До момента денят на господин Сащисник Простолюдни си вървеше чудесно. Отиде в банката да депозира печалбата и купи два билета за опера. Госпожа Простолюдна щеше да бъде много доволна от това, определено доста по-доволна, отколкото да я наричат Простолюдна. Тя открай време го ръчкаше към светското общество или поне към по-светското общество, но името Простолюдни някак все го дърпаше назад. Сега той отвори вратата на кабинета си и видя търпеливо седналото на стола му ченге. Веселка Дребнодупе стана да го посрещне.
— Господин Сащисник Простолюдни?
Той се насили да се усмихне.
— Обикновено заварвам Фред Колън, сержант.
— Може. Аз пък съм сержант Дребнодупе. Колкото и да е странно, днес съм тук във връзка със сержант Колън. Да сте му давал пура?
Господин Простолюдни страдаше от доста широко разпространената илюзия, че ченгетата не забелязват как хората непрекъснато лъжат, затова отвърна:
— Не, доколкото помня.
На което Веселка отговори:
— Господин Простолюдни, добре известен факт е, че сержант Колън си купува или по друг начин си осигурява потребността от тютюн от печелившото ви предприятие.
Сащисник отново се подведе по грешен сигнал.
— Искам да говоря с адвоката си.
— И аз бих искала да говоря с адвоката ви, господин Простолюдни. Може би ще пратите някой да го повика, докато ние с колегата ми чакаме тук?
Сащисник се озърна сащисан.
— Какъв колега?
— О, туй ще да съм аз, тъй на — заяви полицаят, известен (понякога за много кратко) като Лудичкия Артър, който до момента изглежда се беше скатавал зад пакет цигари.
Две ченгета са доста повече от двойно по-зле от едно и Веселка Дребнодупе използва предимството на внезапната паника да каже отчетливо:
— Въпросът е много простичък, господин Простолюдни. Откъде е онази пура?
Веселка знаеше, че командир Ваймс не обича фразата „Невинните няма от какво да се боят", понеже смяташе, че има да се боят от какво ли не, предимно от виновните и в общи линии най-вече от онези, които редят разни приказки в духа на: „Невинните няма от какво да се боят". Сащисник обаче се боеше — личеше си по потенето му.
— Знаем, че въртите контрабанда, господин Простолюдни, или може би трябва да кажа, че се възползвате от много добри сделки, когато, м-хм, ви се отворят такива. Точно сега обаче единственото, което искам от вас, е да ми кажете откъде е дошла онази пура. Веднага щом бъдете тъй любезен да ми отговорите, ще си тръгнем оттук в доволно и сговорчиво разположение на духа.
Сащисник се поободри.
— Разбира се — продължи Веселка, — и други отдели от Стражата може да изявят желание да ви посетят своевременно. В момента обаче, сър, си имате работа само с мен. Знаете ли откъде е дошла партидата с пурите?
Сащисник безстрашно се пробва:
— Непрекъснато купувам стоки от дилъри. Векове ще ми отнеме да прегледам книжата!
Веселка продължи да се усмихва.
— Няма проблем, господин Простолюдни. веднага ще извикам колегата си, експерт в тази област, господин Е. И. Песимал. Не зная дали сте чувал за него. Не е за вярване колко бързо преглежда книжа, пък и съм сигурна, че ще намери време в натоварения си график да ви помогне съвсем безплатно.