Всичко започна с подозрението (може би пресилено), че Боговете не умеят да говорят. Човешкият им облик бе притъпен от вековете живот, който бяха прекарали в изгнание, като диви зверове. Ислямският полумесец и римският кръст се бяха отнесли безмилостно към тези бегълци. Твърде ниски чела, пожълтели зъби, рехави мустаци на мулати или китайци, животински бърни — всичко това говореше за упадъка на олимпийския род. Одеждите им не издаваха достойна и скромна немотия, а по-скоро напомняха порочния разкош на комарджийските свърталища и на бордеите на Бахо. В нечия петелка аленееше кървавочервен карамфил; под плътно прилепнало сако личаха очертанията на кама. Изведнъж осъзнахме, че те се готвят да изиграят последния си коз, че са лукави, невежи и жестоки като стари хищници и ако се оставим да бъдем победени от страха или жалостта, накрая ще ни погубят.
Тогава извадихме тежки револвери (изневиделица в съня изникнаха и револвери) и с радост убихме Боговете.
Ад, I, 32
През последните години на дванайсети век една пантера виждаше — от утринния до вечерния здрач — някакви дъски и отвесни железни пръчки, разни мъже и жени, дебела стена и може би каменно корито, пълно със сухи листа. Не знаеше, не можеше да знае, че жадува за любов и жестокост, и за горещата наслада да разкъсва плът, и за вятъра с мирис на елен, ала нещо у нея се задушаваше и бунтуваше, и ето че Бог й проговори в един сън: „Живееш и ще умреш в този затвор, за да може един човек, когото познавам, да те погледа определен брой пъти и никога да не те забрави, и да вложи твоята фигура и твоя символ в една поема, която си има отредено място в тъканта на вселената. Понасяш пленничество, но ще си дала едно слово на поемата“. В съня Бог просветли грубия ум на животното и то разбра причините и прие съдбата си, ала когато се събуди, му останаха само смътно примирение и храбро незнание, защото устройството на света е твърде сложно за простотата на един див звяр.
След години Данте щеше да умре в Равена, неоправдан и самотен като всеки друг. В един сън Бог му извести тайната цел на живота и на труда му. Поразен, Данте узна накрая кой е и какво е, и благослови многобройните горчилки на живота си. Според преданието, когато се събудил, почувствал, че е получил и изгубил нещо безкрайно — нещо, което не би могъл да си възвърне, нито дори да съзре отдалеч, защото устройството на света е твърде сложно за простотата на човеците.
Борхес и аз
Другият, Борхес, е този, комуто се случва всичко. Аз се разхождам из Буенос Айрес и се поспирам, вече почти машинално, за да разгледам арката над някой вход и решетъчната му врата; за Борхес получавам вести по пощата и виждам името му в някой списък на преподаватели или в биографичния справочник. Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от осемнайсети век, етимологичните проучвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън; другият споделя предпочитанията ми, ала с една суетност, която ги превръща в актьорски превземки. Би било преувеличено да твърдя, че отношенията ни са враждебни; аз живея, продължавам да живея, за да може Борхес да съчинява своята литература — тази литература е моето оправдание. Охотно признавам, че е сполучил да напише някои силни страници, но те не могат да ме спасят, защото постигнатото в тях вече не принадлежи нито нему, нито другиму, а е станало част от езика или традицията. Извън това съм обречен да изчезна окончателно и само някоя трошица от мен може би ще оцелее в другия. Малко по малко му отстъпвам всичко, макар че добре познавам извратения му навик да преиначава и преувеличава. Спиноза е на мнение, че всички неща се стремят да постоянстват в своето съществуване; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър. Обречен съм да остана Борхес, а не себе си (ако изобщо съм някой), ала се откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други, или пък в протяжния звън на някоя китара. Преди години се опитах да се избавя от него и преминах от митологията на предградията към игрите с времето и безкрайността, но и тези игри вече са на Борхес и трябва да измислям все нови неща. Така животът ми се превръща в бягство и всичко се изплъзва от ръцете ми, и всичко принадлежи на забравата или на другия.
Даже не зная кой от двама ни пише тази страница.
Музей
За точността в науката
… В онази Империя Изкуството на Картографията достигна такова Съвършенство, че картата на една-единствена Провинция заемаше цял Град, а картата на Империята — цяла Провинция. С течение на времето тези Прекомерни Карти станаха незадоволителни и Гилдиите на Картографите построиха една Карта на Империята, която имаше размерите на самата Империя и точно съвпадаше с нея. Следващите Поколения, не тъй Пристрастени към Изучаването на Картографията, разбраха, че тази обширна Карта е Безполезна, и с известно Безсърдечие я предадоха на Жестокостите на Слънцето и Зимите. В пустините на Запада са оцелели и до днес разпокъсани Останки от Картата, обитавани от Животни и Просяци; в цялата Страна няма друг помен от Географските Науки.