Първият елемент на поредицата ми бе даден от случая. С неколцина колеги — между тях и Даниел Асеведо — бях замислил да открадна сапфирите на тетрарха. Асеведо ни изпързаля обаче: с парите, които му бяхме дали в аванс, се напил и решил да направи обира един ден по-рано. В огромния хотел се заблудил; към два часа сутринта нахълтал в стаята на Ярмолински, който, измъчван от безсъница, седял пред пишещата си машина. По случайност явно е съчинявал някакви бележки или статия за името на Бога; току-що бил написал думите: Първата буква на Името е написана. Асеведо му заповядал да мълчи; Ярмолински протегнал ръка към звънеца, който щял да вдигне накрак целия хотел; Асеведо му нанесъл само един удар с кама в гърдите. Било е почти инстинктивно движение; половин век насилие го бе научил, че най-лесно и сигурно е да убиеш… След десет дни прочетох в „Yiddische Zeitung“, че вие търсите в писанията на Ярмолински ключ към убийството. Прочетох „История на хасидите“; научих, че благоговейният страх да се произнесе Името на Бога е породил доктрината за всемогъщото и тайно Име. Научих, че търсейки това тайно Име, някои хасиди дори принасяли човешки жертви… Разбрах какво предполагате вие — че хасидите са принесли в жертва равина, и се заех да оправдая предположението ви.
Марчело Ярмолински беше убит през нощта на трети декември; за второто „жертвоприношение“ избрах нощта на трети януари. Беше убит в северната част на града; за второто „жертвоприношение“ трябваше да намерим място в западните райони. Даниел Асеведо бе необходимата жертва. Той заслужаваше да умре — беше безразсъден, беше ни предал; залавянето му можеше да провали целия ни план. Един от хората ми го намушка с кама; за да свържа това убийство с предишното, написах над ромбовете на бояджийницата: Втората буква на Името е написана.
Третото „престъпление“ бе извършено на трети февруари. Както се досети Тревиранус, това бе просто симулация. Грифиус-Гинзберг-Гинзбург съм аз; прекарах една безкрайно дълга седмица (с рядка фалшива брада) в оня вертеп на улица „Дьо Тулон“, докато не ме отвлякоха верните ми другари. От стъпалото на файтона единият от тях написа на колоната: Последната буква на Името е написана. Тези думи сочеха, че поредицата се състои от три престъпления. Така и го разбраха всички; но за вас, умния Ерик Льонрот, аз на няколко пъти загатнах, че убийствата трябва да бъдат четири. Едно на север, други две — на изток и на запад, значи трябва да има и четвърто — на юг; Тетраграматон — Името на Бога, JHVH — се състои от четири букви; маските на арлекините и ромбовете на бояджийницата също навеждат на мисълта, че елементите са четири. Лично подчертах един пасаж в учебника на Лойсден, където се казва, че у евреите денят се изчислява от залез-слънце до залез-слънце; от този пасаж се разбира, че убийствата са били извършени на четвъртия ден от всеки месец. После сам изпратих на Тревиранус равностранния триъгълник. Предчувствах, че вие ще добавите липсващата точка. Точката, която ще оформи един съвършен ромб, точката, която ще определи мястото, където ви чака сигурна смърт. Всичко обмислих, Ерик Льонрот, за да ви примамя в запустялата „Трист льо Роа“…
Льонрот отбягна погледа на Шарлах. Загледа се в дърветата и в небето, разрязано на мътножълти, зелени и червени ромбове. Усети хлад и някаква неопределена, почти безименна тъга. Вече се беше стъмнило; от прашната градина долетя безсмисленият крясък на птица. Льонрот за последен път анализира загадката със симетричните и периодично повтарящи се убийства.
— Във вашия лабиринт има три излишни линии — каза той накрая. — Знам един гръцки лабиринт, който се състои от една-единствена права линия. Толкова много философи са се заблудили и изгубили по тази единствена линия, че на обикновен детектив като мен би трябвало да му е простено, ако се е залутал… Когато ме преследвате в друг аватар от живота ни, Шарлах, ви предлагам да симулирате (или да извършите) едно убийство в точка A, после второ — в точка B, на осем километра от A, после трето — в точка C, на четири километра от A и B, по средата на разстоянието между двете точки. След това ме чакайте в точка D, на два километра от A и C, пак по средата на пътя. Убийте ме в точка D, както сега ще ме убиете в „Трист льо Роа“.
— Следващия път, когато ще ви убивам — отвърна Шарлах, — обещавам лабиринтът да се състои от една-единствена права линия, невидима и безкрайна.
Той отстъпи няколко крачки. След това се прицели много внимателно и стреля.