Отново извади парцала от устата й и й донесе вода. Тя пи от чашата, която той държеше в ръката си, пи жадно, като постоянно се давеше и се чувстваше като куче, което жестокият му стопанин храни със собствената си ръка.
— Не знам как да разговарям с тях — най-сетне промълви тя.
— Аз ще ти кажа. Ще обясниш, че става дума за петдесет хиляди долара, тъй че и през ум да не им минава за никаква милиция. Артюхин трябва да дойде тук. Само в този случай ще можем да опазим парите. Разбра ли? Само в случай че той дойде в милицията с мен. Ако отиде там самичък, ще се разбере, че е бягал — и всички пари ще отидат на вятъра. Тогава и ти, и той ще трябва да се разплащате с хората, които са му дали тези пари.
— А какво ще се промени, ако той бъде с теб? Защо парите няма да отидат на вятъра?
— Защото само аз знам как да постъпя, за да не отидат на вятъра. Казвай номера, аз ще го набера.
Лариса му продиктува номера на човека, с чиято кола Сергей бе напуснал Москва.
Светлана Петровна Алеко бе мъртва от около две денонощия. Черепът й бе пръснат от изстрел в устата, пистолетът „ТТ“, калибър 7,62 мм, се търкаляше наблизо. На масата служителите на милицията намериха бележка: НЕ МОГА ПОВЕЧЕ. ПРОСТЕТЕ МИ. Настя видя същите печатни букви като в писмата, получени от младоженките.
— Типично самоубийство — мрачно промърмори експертът Олег Зубов, който оглеждаше местопроизшествието заедно с дежурния следовател.
От момента на идването на оперативната група бяха минали най-малко три часа. Беше късна нощ, всеки момент щеше да започне да се развиделява — най-тягостното време за хората, които не спят. Мракът се сгъстява преди разсъмване… Часът на бика.
Тя мълчаливо седеше в един ъгъл и наблюдаваше. Алеко лежеше на дивана, облечена в черна копринена рокля. Ако се съди по позата, в момента на изстрела е седяла, облегната назад. Светлата тапицерия на дивана беше обляна в кръв, вероятно имаше много кръв и по роклята, но върху черния плат не личеше. Ето, оглеждат трупа и тя вижда, че петдесетгодишната жена е носила скъпо, изискано бельо, изглежда съвсем ново. Дори без да докосва косата й, човек разбираше, че е била чисто измита малко преди смъртта й и грижливо сресана. На ръцете — маникюр, лакът е пресен, без драскотини, тези нокти явно също са лакирани малко преди смъртта. Когато е решила да се сбогува с живота, тази жена е направила всичко, за да бъде жена и в смъртта.
Настя разгледа стаята. Идеален ред и чистота, която би могла да бъде блестяща, ако през времето, минало след самоубийството, по мебелите не се бе образувал тънък слой прах. Следователят отвори кожената папка за писма на масата и Настя видя познатите бели пликове. Точно в такива пликове бяха пристигали писмата.
Селуянов огледа сантиметър по сантиметър секционните шкафове, бързите му ловки пръсти шареха по дрехи, бельо, кухненски съдове.
— Саша — извика той следователя, — ела тук, намерих го.
Следователят и експертът Зубов отидоха при него и внимателно измъкнаха изпод купчинка хавлиени кърпи увития в парче плат заглушител и кутия патрони. Поемните лица — мъжът, който бе повел на разходка териера Фред, и жена му — още не можеха да превъзмогнат учудването си.
— Само като си помисля — прошепна жената, — беше толкова кротка, незабележима, затворена! Винаги съм си мислила, че малко не е в ред. И така излезе…
От кухнята се показа пребледнелият Коротков — очите му бяха силно зачервени от умора.
— Ася, ела тук, помогни ми.
Настя на пръсти, като се стараеше да не настъпи пръснатите по пода прибори, инструменти и реактиви, отиде в кухнята.
— Откри ли нещо?
— Нищо. Трябва да претърсим кофата за боклук.
Те измъкнаха изпод мивката пълната до средата червена пластмасова кофа, разстлаха на пода полиетилен и изсипаха върху него съдържанието й.
— Ей вие, самодейците — чу Настя над ухото си свадливия глас на Зубов, — вземете пинсети! Какво почнахте да грабите с ръце всичко наред, сякаш сте у дома си…
Те дори не помислиха да се обидят от грубостта му. Колегите отдавна познаваха характера на Олег, бяха свикнали с него и вече не му обръщаха внимание.
— Ще се мотаем тук чак до шест — каза Коротков и приклекна пред купчината боклук. — Поне метрото ще работи. Дойдох до тук с някаква частна кола, похарчих всичко, което имах в джобовете си. Къде наблизо има станция на метрото?
— Не знам.
— Как така? А с какво дойде?