— Къде е тази салата? Покажи ми я.
— Ами ето я.
Юра й подаде малка кристална салатиера. Жълто-бялото й съдържание бе оформено на спретната купчинка и украсено отгоре с кръгче домат и клонче магданоз.
— Какво правите вие тук? — чу се гласът на следователя. — Защо мебелите падат?
— Извинявай, Саня, аз внезапно станах — смутено обясни Настя.
Следователят неодобрително поклати глава и се върна в стаята. Настя отиде до искрящата от белота печка, върху която нямаше нищо друго, освен един червен чайник, и отвори фурничката. В бялата тавичка имаше четири пържоли, вече засъхнали, но преди време запечени с кашкавал и майонеза. Тя бавно се изправи.
— Юра, Светлана Петровна не се е застреляла.
— Какво каза? — рязко се извърна Коротков.
— Не се е застреляла. Била е убита.
Телефонът звънна точно когато Каменская влизаше вкъщи. Обаждаше се уплашеният до смърт Чистяков.
— Господи, Ася, загубих те! Какво, цяла нощ ли те нямаше вкъщи? Къде скиташ?
— Извинявай, Льошик, не успях да те предупредя, а после ме завъртяха разни събития… Намерихме жената от гражданското, онази от снимката, спомняш ли си?
— Спомням си. И какво за нея?
— Умряла е. Цяла нощ висяхме в нейния апартамент.
— Горкичката ми! — съчувствено каза Льоша. — Лягай да спиш, аз ще си дойда скоро.
Тя взе душ, легна си и мигом заспа. Събуди се късно следобед и по звуците, долитащи откъм кухнята, разбра, че мъжът й се е прибрал. Пи кафе и започна да събира и навива дългите ленти на разпечатките, които вече от няколко дни покриваха пода в стаята й. Не й трябваха повече. Тя все пак намери тази жена. За съжаление — твърде късно…
Льоша потъна в своята работа, а Настя седна във фотьойла до прозореца и взе в ръце снимката на Светлана Петровна Алеко, направена в гражданското. Вглеждаше се в лицето й, в угасналите, някак отвъдни очи, в строгата й черна блузка. Нещо я тревожеше, нещо й изглеждаше нередно в тази снимка.
Обади се Селуянов, който имаше задачата сутринта да отиде в службата на Алеко и да събере сведения. Оказа се, че едновременно с адреса Светлана Петровна бе сменила и местоработата си. Явно в предишната й служба са знаели твърде много за връзката й с Ливанцев. На новото място тя с никого не се сближавала, добросъвестно и мълчаливо изпълнявала задълженията си, идвала точно в девет и си тръгвала в шест, никога не молела да я пускат да излиза в работно време и не закъснявала. Постоянно била облечена в черно — елегантна и недостъпна. Никой нищо не знаел за нея. Защо не са започнали да я търсят, когато не се е явила на работа? Ами защото по това време Светлана Петровна била в отпуска.
В старата й служба я помнели, там останали много нейни приятелки, които били напълно в течение на нещата от живота й. Да, щяла да се омъжва, но нещо станало в последния момент… На другия ден след несъстоялата се сватба Светлана Петровна сякаш била друг човек. Явила се сутринта на работа и подала молба за напускане. Предупредили я, че трябва да отработи още две седмици, докато й намерят заместник. Тя мълчаливо кимнала, а след два часа се върнала и все така мълчаливо сложила на бюрото на началника болничен лист и си излязла. Две седмици никой не я видял. После се появила, сухо и делово предала книжата си на новата служителка, събрала в чантата си дреболиите, натрупали се в бюрото й през годините, и си тръгнала — този път окончателно. Дори не се сбогувала с никого. Приятелките й се опитали да се свържат с нея, научили от новите обитатели на апартамента й техния предишен телефонен номер, но Алеко разговаряла с тях сухо и студено и ги помолила да не я безпокоят. Те се обидили и повече не опитали да я търсят.
Привечер по телефона се обади Антон, за да каже на Настя, че е намерил в колата запалката й.
— А ти сигурно още я търсиш, нали?
— Хубаво, че си я намерил — зарадва се тя. — Подарък ми е от мъжа ми.
— Ще ти я донеса след около час, и без това имам работа близо до вас…
Заболя я главата, наложи се да вземе два аналгина, но болката не минаваше.
— Трябва ти чист въздух — авторитетно заяви Чистяков, като гледаше съчувствено бледото й лице със синкави сенки под очите. — Хайде да те поразходя.
— Работи си, Льошенка, ще изляза сама. Ще поседя на пейката пред къщи, ще почакам Антон, той скоро ще дойде. Забравила съм си запалката в колата му, та ще ми я донесе.