— Всичко хубаво! — Той весело махна с ръка и се качи в колата си.
„Мама ми вдъхна любовта към фотографията… От дете вървях по прав и добре утъпкан път, без никакви отклонения…“
„И моят син искаше да работи в милицията. За него бе истинска трагедия, когато не успя да започне работа при вас! Много се измъчваше…“
„Без никакви отклонения…“
„Беше истинска трагедия!…“
Някой от тези двамата не е казал истината. Или Алла Моспанова, или синът й. Кой? И защо?
Колко неочаквано се обръща всичко в живота, до какви непредсказуеми последствия може да доведе понякога един абсолютно невинен разговор. Например този разговор за генетиката. И то само защото тя седеше на пейката и си мислеше, че в училище не е обръщала достатъчно внимание на ботаниката… Стоп!
Настя отново грабна снимката на Светлана Алеко. Сега знаеше със сигурност какво бе подразнило очите й. Светлана Петровна бе снимана на фона на прозорец, през който добре се виждаше отсрещният блок. На един от балконите имаше цветя. И именно тези цветя категорично бяха подразнили Настя.
Тя извади енциклопедията и бързо намери съответната страница с цветна илюстрация.
„… семейство пасленови. Стебло 40–150 см. Листа едри, широки, елипсовидни. Цветове с фуниеобразно бяло венчелистче, състоящо се от дълга тръбичка и едър фуниеобразен или звездообразен отвор, много ароматни, разтварят се вечер или в облачно време. Съществуват сортове с карминени цветове. Ценно растение за балкони със северна и северозападна ориентация. Расте и цъфти добре на полузатъмнено място; за балкони най-подходящи са ниските сортове.“
Значи цветовете се разтварят вечер или в облачно време. Много интересно. Убийството на 13 май стана в 12 часа по обяд и времето бе ясно, топло и слънчево. А цветовете, които толкова добре се виждат на снимката, са напълно разтворени. Какво значи това? Грешка на природата? Или умишлена грешка на фотографа, който е пъхнал в пакета със снимки, направени веднага след убийството, още една, направена по съвсем друго време?
Не, невъзможно е… Какво общо има тук Антон? Глупости!
Но в главата й нахлуха откъслечни фрази, изречени от Антон, спомни си неговото настойчиво желание да й помага. Тъкмо той привлече вниманието на Настя към името Алеко. А когато тя вече бе готова да отдаде странно продължителната пауза между подаването на заявлението и сключването на брака на Ливанцев и Алеко на някакви семейни обстоятелства, именно Антон настоя да проверят това още веднъж и откри, че другите имена на двете младоженки Алеко са различни. Той много държеше Настя да спре вниманието си на това. И явно се страхуваше, че тя няма да го забележи. Постара се да държи под контрол целия процес на издирването на самотната изоставена жена.
Пак той е имал възможност да открадне от фотолабораторията собствените си негативи, като инсценира обир. Защо? За да не попаднат филмите му в ръцете на милицията. Защото на заснетите в гражданското филми липсва кадърът със Светлана Алеко.
Оставаше само да изясни дали Антон е имал възможност да научава адресите на младоженките.
И още едно, най-важното: Защо? Защо може да е правил всичко това?
Глава 14.
— Антон Шевцов ли? Разбира се, всички прекрасно го познаваме, той постоянно припечелва от снимки около нас.
— Антон, фотографът? Да, често идва тук…
— Шевцов ли? Познавам го. Идва почти всяка събота…
Коля Селуянов обикаляше отделенията на гражданския регистър из цяла Москва, за да разбере има ли Антон Шевцов познати в тях. Оказа се, че има много познати. Най-сетне успяха да разберат по какъв начин е научавал адресите на младоженките.
— Антон периодически ми искаше адресите и телефоните на хора, които скоро ще сключват брак. Разбира се, давах му тези сведения — това не е никаква тайна, нали в заявленията всичко е посочено!
— А казваше ли ви за какво са му тези сведения?
— Казваше, че иска предварително да поговори с тях, да им предложи услугите си и ако те се съгласят, да уговори броя на снимките, формата, качеството на лентата, цената. Нали знаете — когато хората са вече в гражданското, създава се такава суматоха, такова вълнение, че после младоженците изобщо не си спомнят с кого и за какво са се уговаряли. Случва се да забравят да си оставят адреса или пък нещо друго. Не, разбирам го, според мен той действаше абсолютно правилно. Процедурите винаги трябва да се подготвят предварително.