— Много важно, делото вече е приключено! — намеси се най-сетне и младежът.
— Както сме го приключили, така и ще го възобновим — сви рамене Настя. — Колко му е!
Двойката явно не бе очаквала подобен обрат. Очевидно бяха сметнали, че щом едно дело е приключено, то е завинаги. Сигурно никой не им бе обяснил, че делата за неразкрити престъпления дълги години не отиват в архив. Те остават висящи и по всяко време производството по тях може да бъде възобновено.
Настя допи кафето си и стана.
— В понеделник ще съобщя на следователя за нашата трогателна среща, пък той да решава. Не е изключено да извадите късмет и да не се обърне внимание на съобщението ми. Но все пак ви предупреждавам.
Двамата мълчаливо я сподириха с поглед. След този разговор Настя изпита някакво неприятно чувство. Ясно си припомни пребитото и изнасилено момиче, което при идентифицирането не се държеше твърде уверено, защото от уплаха и болка не бе запомнило добре лицето на престъпника. За сметка на това тази малка кучка, която всяка година ходи по модни курорти, твърдо заяви, че е видяла младежа на съвсем друго място. Добре го била запомнила, защото, видите ли, бил от типа мъже, които й харесвали най-много. И не излъга тази мръсница — той наистина й харесваше.
След като най-сетне купи подарък за брат си, Настя влезе в една телефонна кабина и се обади на следователя.
— Константин Михайлович, извинете, че ви безпокоя вкъщи, но утре ми предстои напрегнат ден. А от понеделник съм в отпуска.
— Нищо, нищо, казвай.
— Току-що научих, че Артюхин е имал фалшиво алиби. Жената, която го идентифицира като човека, който я попитал за някакъв адрес, всъщност му е стара приятелка.
— Я виж ти! — подсвирна Константин Михайлович. — Значи здравата са ни метнали?
— Така излиза. Споменах им, че могат да бъдат спокойни до понеделник.
— Добре, Настася, разбрах те. Утре започвам проверка, само ми кажи на какво именно.
— Миналата година са ходили заедно на курорт в Испания — в Коста Брава, през юли. Значи се познават най-малко от година.
— Ах, мизерниците! Я чакай — сепна се той, — ти нали утре вдигаш сватба? Или греша?
— Не, не грешите.
— Ами защо тогава…
— Е, нали сватбата ми е утре, а не днес. Днес още съм на работа.
— Каменская, да ти е казвал някой, че си малко откачена?
— Редовно ми го казват. Вие ще бъдете сто и деветнайсетият.
— Слава богу, значи освен мен, на света има още сто и осемнайсет нормални хора. И бъдещият ти съпруг ли е сред тях?
— Не — усмихна се тя, — той е още по-откачен от мен. Когато идва у дома за събота и неделя, си носи книжата и се опитва да напише нещо.
— Е, търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака. Желая ти всичко най-хубаво. А на Артюхин ще му видя сметката. Омъжвай се и за нищо не се тревожи.
Тя се прибра към единайсет и половина. Чистяков седеше в кухнята и редеше пасианс. И той като Настя изобщо не се вълнуваше от утрешното мероприятие. Може би защото прекалено дълго бе чакал и през тези години се бе уталожил.
— Льошик, нали не ми се сърдиш? — попита тя плахо още от прага. — Извинявай, слънчице, толкова работа ми се беше натрупала, дори не отидох да посрещна мама. А трябваше да купя и подарък за Саша…
— А мен не трябваше ли да предупредиш? — сърдито отвърна Чистяков. — Стана среднощ, а ти се мотаеш по улиците. Ще ядеш ли?
— Ще ядеш. Тоест ще ям — поправи се тя.
Като гледаше с какъв апетит Настя лапа салатата, Льоша омекна. Нали е жива и здрава — това е достатъчно. Бездруго не може да я промени. Пък и май не е необходимо.
Еля Бартош разкопча поредното украшение и го свали от врата си.
— И това не става — каза с въздишка. — Прекалено е ярко и отвлича вниманието от роклята. Какво друго имаме?
— Успокой се най-сетне — раздразнено отговори Тамила. — Подготвяш се така, сякаш това е единственото събитие в живота ти и вече няма да има други. Знаеш ли какво казваше навремето дядо ти, професор Берекашвили? Че в нашия живот има само едно събитие, което никога не се повтаря — защитата на кандидатска дисертация. Човек може да напише и защити дори пет дисертации, но само една от тях — първата — ще бъде кандидатска, а всички останали ще са вече докторски, дори да са по абсолютно различни специалности. А да се омъжваш можеш десетки пъти, докато те държат краката. Ето защо не бива да приемаш утрешното събитие като нещо прекалено сериозно и отговорно. Чудо голямо: ще отидете в гражданското, после ще поживеете няколко месеца, ще спите до насита заедно, ще утолите младежкия си глад, сетне ще ти омръзне до смърт и ще хукнеш да се развеждаш.