На другия ден се разбра, че Лариса Самикина е изчезнала.
Майката на Настя, Надежда Ростиславовна, не искаше да се примири с неприязънта на дъщеря си към шумните многолюдни мероприятия.
— Ще идем четиримата — заяви тя, без да обръща внимание на плахите възражения на Настя. — Аз с баща ти и ти с Альоша. Не можем ли поне веднъж на три години да излезем цялото семейство?
— Но, мамо, не обичам тези сборища! — хленчеше Настя. — Защо ме принуждаваш? Много по-приятно ми е да си стоя вкъщи. За това излизане трябва да се обличам, да се гримирам… Нямам сили.
— Дъще, говориш глупости. Дошла съм в Русия само за две седмици, после отново няма да се видим цяла година. Можеш ли поне веднъж в годината да доставиш удоволствие на майка си?
— Я по-добре ние с Льоша да ви дойдем на гости — предложи Настя. — Поне ще си поприказваме нормално. Защото на това сборище няма да ни оставят на спокойствие. Там ще умра от скука. А, мамо, моля ти се…
— Недей да спориш, Настася. На гости и без това ще ни дойдете. Моля те, приготви се и в седем елате с Альоша пред киноцентъра, с татко ти ще ви чакаме. Разбери, там ще има много мои познати, включително и от посолството. Толкова съм им разказвала за моята необикновена дъщеря и за нейния необикновен професор Чистяков, че вече никой не ми вярва. Искам всички да видят семейството ми. Гордея се с вас, нима не можеш да ме разбереш?
И тогава сякаш ток удари Настя. Тя внезапно разбра, че майка й е скъсала със своя шведски приятел и сега иска да покаже на хората, които са знаели за връзката й, че всичко й е наред и че има прекрасно семейство, което дори не е помисляла да изоставя. „Господи, колко по женски постъпва!“ — засмя се вътрешно Настя.
— Добре, майче — радостно се съгласи тя. — Ще дойдем. В седем пред киноцентъра.
Днешната вечер в киноцентъра бе посветена на изложбата на Алла Моспанова, която твореше в областта на художествената фотография. Самата тя — висока и слаба, мургава, с коса, плътно увита в тюрбан, и с безброй гривни по оголените красиви ръце, стоеше сред тълпа приятели и почитатели. Беше невероятно талантлива и изложбите с нейни художествени фотографии бяха обиколили целия свят.
— Какво, лично ли я познаваш? — попита Настя, като видя, че майка й решително тръгна право към Моспанова.
— Разбира се — отговори в движение Надежда Ростиславовна. — Два пъти е идвала с изложби в Швеция, общувахме и дори станахме близки. Там, при нас, руснаците сме малко, затова всичко се върти около посолството.
Точно така го каза: при нас. И Настя, кой знае защо, се засегна.
Майка й и художничката се разцелуваха.
— Запознай се, Алочка — това е моето семейство. Съпругът ми Леонид. — Леонид Петрович учтиво се наведе към ръката на Моспанова. — А това е дъщеря ми Анастасия, за която толкова съм ти разказвала. И нейният съпруг Алексей.
— Много се радвам да се запознаем.
Алла приветливо се усмихна и гривните й зазвънтяха, докато им подаваше поред ръка.
— Значи вие сте тази Настя, която знаела пет езика и работела в милицията? — попита тя и огледа Настя от главата до петите.
— Май съм тази — потвърди Настя, — ако не са ме сменили, докато мама я нямаше тук.
— И наистина ли знаете пет езика?
— И в милицията работя.
Стана й неприятно. Превърнаха я в бял слон — от ония, дето ги развеждат по улиците на въженце и ги показват срещу пари. Какво общо имат тук петте езика? Непременно ли трябва да отиде в някоя фирма като секретар-преводач? Да не би за разкриването на престъпления да не се иска интелект?
Фотографката се оказа достатъчно наблюдателна, за да забележи как се промени физиономията на Настя. Наоколо стояха хора и всички те изведнъж започнаха да се взират в нея като в някакво странно изкопаемо.
— Но защо, Настя? — попита Алла, хвана я под ръка и я отведе настрана.
— Какво защо?
— Защо ви дразнят подобни разговори? Омръзнало ви е да се оправдавате, права ли съм?
Настя с облекчение се разсмя.
— Именно. Отгатнахте. Никой не се учудва, че работя в милицията, но щом чуят за петте езика, веднага започват… Вероятно всички си мислят, че детективската работа означава само тичане подир престъпниците с пищов на хълбока и белезници в джоба. Така де, за какво са ми при такава работа чужди езици?