Обработката на сведенията за кандидат-младоженците и регистрираните двойки отне повече време, отколкото Настя бе очаквала. Първо, беше позабравила как се пишат компютърни програми, но героично отхвърли помощта, която й предложи Алексей, и все пак състави програмата. Второ, дискетите, на които бяха сведенията, се оказаха вирусоносители и се наложи да изгуби доста време, докато ги излекува, преди да прехвърли информацията от тях в компютъра.
Антон Шевцов предложи да й помогне, както сам се изрази, като чирак. Настя се съгласи на драго сърце, защото разпечатките бяха на рула и с тях се работеше изключително трудно — хартията постоянно се увиваше и изскачаше от ръцете. Те разрязаха рулата на парчета, съответстващи по дължина на разстоянието от прозореца до вратата на Настината стая, и ги подредиха на пода, като ги притиснаха от двете страни с томове от енциклопедията.
— Ще търсим жена над четирийсет години, която е подавала заявление, но не е сключила брак — обясни Настя на Антон. — Компютърът ми дава името, а вие търсите в списъците данните за въпросното лице. Задачата ясна ли е?
Антон кимна и застана на колене — най-удобната поза за разглеждане на хартиените ленти.
— Започваме. Диденко и Мацкова.
След две минути Антон ги намери в списъците.
— Мацкова, родена през 1973 година.
— Не става. Иванов и Кругликова.
— И Кругликова е млада, родена е през 1970-а.
— Угрехелидзе и Серобаба.
— Галина Михайловна Серобаба, родена през 1953-а.
— Чудесно! Сега погледнете дали се е омъжила.
Този път Антон се забави, като се взираше в дългата лента на разпечатката.
— Да, омъжила се е година по-късно за някой си Давидов.
— Грузинецът е отпаднал — дълбокомислено коментира Настя. — Продължаваме. Аристов и Лукичова…
Чистяков замина за Жуковски, за да се срещне със свой аспирант, който се готвел за защита на дисертация, тъй че Настя се сети, че обяд отдавна е минал, когато взе да й призлява от глад. До този момент бяха открили три жени на възраст над четирийсет години, чиито сватби по някаква причина не се бяха състояли.
— Сега ще заредим организмите с някаква храна и ще отидем да видим тези дами — реши тя. — После ще продължим по списъците.
Този път не им провървя, успяха да намерят само една от трите жени, другите не бяха в Москва. Едната била на курорт някъде в чужбина, другата — в командировка. Неосъществената съпруга, която завариха вкъщи, им разказа весело, че я помолили да услужи на някакъв добър човек, за да може той да получи жилище от своето учреждение. Разбира се, той щял да й се отблагодари за помощта. Но докато минало времето между подаването на заявлението и сключването на брака, ръководството в службата на годеника се сменило, той се издигнал много и му предоставили жилище без каквито и да било условия, така че естествено необходимостта от фиктивен брак отпаднала.
Към седем часа вечерта Антон закара Настя обратно вкъщи.
— Ще продължаваме ли? — попита той, когато тя отвори вратата, за да слезе от колата.
— Ако не сте уморен. Но ми е страшно неудобно да ви експлоатирам…
— Настя, нали се разбрахме! — упрекна я той и заключи колата.
Вкъщи тя отново седна пред компютъра, а Шевцов се настани на пода сред разпечатките.
— Жданов и Кохомская.
— 1968 година.
— Рожнов и Огнева.
— 1970 година.
— Малахов и Никитина.
— 1955 година.
— Погледнете сключен ли е бракът.
— Да. Тя се е омъжила за Грядовой.
— Слободии и Кузина.
— 1975 година…
Към десет часа от толкова букви и цифри очите им вече отказваха да виждат.
— Стига, Антон, вървете си вкъщи. Съвсем ви изтормозих.
— Защо не преминем на ти? — предложи той, както седеше по турски на пода. — Каторжният труд сближава.
— Добре — съгласи се тя. — Но това не променя нищо. Изводът пак е, че те изтормозих.
— А когато си тръгна, ти ще си легнеш ли?
— Не, разбира се. Ще продължа да търся.
— Тогава ще остана.
— Но вече е късно…
— Настя, какво значи късно? Късно е, когато младо момиче трябва да се прибира само по тъмните улици. А аз съм мъж, и то с кола. Ще си тръгна, когато ти капнеш и решиш да спрем.