— Чизхолм?
— Да.
— Скрийте се. Какво правите тук?
Грамофонът продължаваше да гърми суинг с все сила и едва чувах какво ми казва. Толкова бях уплашен, че не можех да мръдна. Хвана ме за ръката.
— Онзи Белини е тръгнал насам — каза той бързо. — Скрийте се в сянката. Не искам да ни забележи.
Оставих се да ме отведе в сянката.
— Защо сте слезли тук долу, Чизхолм?
А бях достатъчно глупав да си мисля, че всичко върви по план.
— Исках да кажа на синьора Фанчино за колата.
Гласът ми излизаше като задъхано хриптене.
— Срещнахте ли се с нея?
— Не. Вратата беше заключена. Не ме чу.
— Добре. Страхувах се да не сте я предупредили. Знаете ли какво планира?
— Планира? — повторих глупаво. — Какво искате да кажете?
— Тя и Белини планират да убият Валерия тази вечер. — Сега той е тръгнал насам — каза Перели. — Поставил съм му капан. Мястото е заобиколено от полиция.
Замълчах. Сърцето ми едва биеше.
— Тази жена е неуравновесена — продължаваше Перели. — Винаги ме е притеснявала. Невероятна е. Тя е причинила катастрофата на Бруно. Повредила спирачките. Стреми се към парите му, разбира се. Убедила Белини да убие Валерия тази вечер, а след това планира да убие Бруно. Организирала е всичко така, че да ви обвинят за смъртта на Валерия. Невероятен план.
— А откъде знаете? — запитах като думите едва излизаха от устата ми.
— Не могла да се стърпи да не разкаже на Бруно какво смята да направи. Мислела си е, че е безопасно, тъй като той не може да говори. Но шокът и тревогата му върнаха речта. Казах ви, че ако положи усилия, той ще си възвърне говора. Разказа ми го навреме, за да взема необходимите мерки.
Мислех си как лежи мъртва горе в апартамента, дълбоко поех въздух и ме побиха тръпки.
— Защо не сте ми казали?
— Страхувах се, че няма да изиграете достатъчно добре ролята си. Исках да гн хвана на местопрестъплението. Освен това едва вчера научих цялата истина за вас, Чизхолм. Довчера вие бяхте под подозрение.
Зяпнах го, а кръвта затуптя в слепоочията ми.
— Какво искате да кажете?
— Тя казала на Бруно, че сте убили някаква жена във, Флоренция по време на войната. Отидох в американското посолство, за да науча повече. — Погледна през рамо. — Капитан Бус, бихте ли дошли тук, моля?
Един мъж се показа иззад дърветата.
Познах го, докато се приближаваше в тъмнината — човекът с бялата риза, само че сега беше облечен в униформа.
— Аз съм Джон Бус от военната полиция. Ние ви издирваме — продължи той. — Не сте ли срещали обявите ни в пресата? Мислех си, че никога няма да ви открием. Вече всичко е наред. Преди една година хванахме Костен да извършва поредното си престъпление и той ни каза, че ви е набедил за онова убийство във Флоренция. Няма от какво да се тревожите. Чист сте.
Бях застанал като истукан, не можех нито да се движа, нито да говоря, само се взирах в него.
— Идва — прошепна Перели и ме бутна назад към стената.
Лодката с гребла беше само на стотина метра от брега, но в нея не беше Белини. Мъжът, който гребеше, беше по-дребен и като приближи, видях, че носеше полицейско кепе.
— Какво става сега? — измърмори Бус на Перели и се отлепи от стената.
Полицаят спря лодката настрани.
— Намерихме Белини намушкан с нож — каза той и погледна Бус. — Мъртъв е. По начина, по който е пронизан, изглежда работа на мафията.
— По дяволите! — възкликна Бус. — Това разваля капана ви, докторе. Какво ще правите сега?
— Ще се кача и ще говоря с нея — каза Перели мрачно. — Може да се издаде. Искам да дойдете с мен — каза той на полицая.
— Да беше спряла този проклет шум — отбеляза Бус, поглеждайки към осветения прозорец. Сложи ръка върху рамото ми. — Радвам се за вас, Чизхолм. Прекарали сте ужасни дни. Но сега сте окей. Ще ви закарам до Милано и ще ви издадем паспорт. Ако искате да се приберете у дома, само кажете. Ще покрием всичките ви разноски.
Бях толкова стъписан, че не можех да мисля. След няколко минути щяха да я открият там горе. Ако щях да бягам, сега беше моментът. Но останах, където си бях, смазан от чутото. Нямало е нужда да я убивам. Само ако ми бяха казали!
— Идвате ли, капитан Бус? — запита Перели.
— Мисля, че няма смисъл. По-добре да остана надалеч от това. Ще остана тук с Чизхолм.
Перели и началникът на полицията влязоха в къщата с лодките.
Бус извади цигара, запали я и ме огледа на светлината на клечката. Видях как в погледа му се прокрадна изумление.
— Какво е това? Наранили ли сте се.
Не отговорих.
Лъчът на фенерчето му освети лицето ми.
— Целият сте в кръв. Какво сте правили?