— Защо не ми казахте? — извиках яростно. — Защо вчера не ми казахте, че съм чист?
Той ме хвана за ръката.
— Убихте ли я?
— Да, убих я. Мислех, че само така ще се спасим с Валерия. Убих я, защото държахте проклетите си уста затворени!
Бус се поколеба.
— Ако вземеш моторницата, няма да те хванат — каза съвсем тихо. — Ще се кача и ще ги разприказвам. Вземи лодката и тръгвай. От онова, което съм чувал за нея, не е заслужила нищо по-добро.
Горе музиката изведнъж престана.
— Върви! — караше ме той.
Замислих се за последните шест години, през които се криех. Винаги имах надежда, че ще хванат Костен и това беше възможност да изляза на чисто. Сега нямах такава надежда. Трябваше да се крия през целия си живот.
— Къде си мислите, че бих отишъл? За какво ще живея? — казах. — Крия се вече шест годинии, да не мислите, че искам такъв живот?
— Стига си говорил, върви!
— Не се заблуждавайте, че ми правите услуга — казах. — Оставам тук и ще си понеса последствията.
Перели се появи на прозореца и се наведе.
— Капитан Бус! Не пускайте този човек да избяга!
Бус вдигна масивните си рамене с неудобство.
— Той не се и опитва — заяви и тръгна към къщата с лодките.
Седях на пристанищната стена, гледах тихите води на Лаго и се чувствувах по-самотен отвсякога.