— Безспорно — каза Рейс.
— Все още има време да натрупаш пари, като играеш активно на борсата. Повереницата ти е малолетна. Но внезапно тя се омъжва! Контролът върху имуществото преминава от твоите ръце в нейните при първо поискване! Истинска катастрофа! Но има някакъв шанс. Тя е на сватбено пътешествие и може би няма да бъде много внимателна. Един лист, небрежно пъхнат между другите за подпис… Но Линет Дойл не беше такава. Тя беше делова жена, дори и през медения си месец. Съпругът й казва нещо и една нова идея се появява в главата на отчаяния човек, който търси изход от фалита. Ако Линет Дойл умре, съпругът ще наследи богатството й, а с него той лесно ще се справи; за ловкия Андру Пенингтън това би било детска игра. Казвам ви, че видях как тази мисъл мина през главата на Андру Пенингтън. „Ако с Дойл ще трябва да се оправям…“ Точно това си помисли.
— Много вероятно, бих казал, но нямате никакви доказателства — отбеляза сухо Рейс.
— Уви, не.
— Да не забравяме младия Фергюсън. Той обвинява всичко и всички. Не мисля, че това е от голямо значение, но все пак той би могъл да бъде човекът, чийто баща е бил разорен от стария Риджуей. Може да изглежда преувеличено, но е възможно. Твърде често хората не забравят злините от миналото. — Той замълча за миг и след това каза: — И остава моят човек.
— Да, „вашият човек“, както казвате.
— Той е убиец. Знаем това. Но, от друга страна, не виждам как би могъл да се сблъска с Линет Дойл. Пътищата им са толкова различни.
— Освен, ако случайно не е научила нещо за самоличността му.
— Възможно, но малко вероятно. — Някой почука на вратата. — А, това е нашият неуспял двуженец.
Флитууд беше едър, грубоват човек. Когато влезе в стаята, той ги изгледа с недоверие. Поаро се досети, че той е човекът, когото бе видял да говори с Луиз Бурже.
— Искали сте да ме видите? — попита с подозрение той.
— Да — каза Рейс. — Може би знаете, че на този кораб снощи бе извършено убийство?
Флитууд кимна.
— Вярно ли е, че сте имали причина да мразите жената, която бе убита?
Сянка на безпокойство се мярна в очите му.
— Кой ви каза?
— Заявили сте, че мисиз Дойл се е намесила в отношенията ви с една млада жена.
— Зная кой ви е казал това, онази лъжлива френска уличница. Това момиче е страшна измамница.
— Да, но тази история е истинска.
— Това е мръсна лъжа!
— Заявявате това, без да знаете дори за какво става дума.
Изстрелът попадна в целта. Той се смути и преглътна.
— Вярно ли е или не че сте имали намерение да се ожените за момиче на име Мари и тя ви е изоставила, когато е разбрала, че вече сте женен?
— Какво й влизаше това в работата?
— Искате да кажете, че не е било работа на мисиз Дойл? Е, както знаете, двуженството е наказуемо.
— Не беше така. Ожених се за една от тукашните, но не ни провървя. Тя се върна при роднините си. Не съм я виждал от шест години.
— И все още сте женен за нея?
Мъжът замълча. Рейс продължи:
— Мисиз Дойл или мис Риджуей, както тогава се е наричала, е разкрила това, нали?
— Да, дявол да я вземе! Пъхаше си носа навсякъде, където не й бе работа. Бях почтен с Мари. Бих направил всичко за нея. И тя никога не би разбрала за другата, ако не беше тази интригантка. Да, признавам, че й имах зъб и ми причерня, когато я видях на този кораб, цялата обкичена с перли и диаманти, пристъпвайки наоколо като кралица, без дори да се досеща, че завинаги е разбила живота на един човек! Вярно е, не можех да я гледам, но ако мислите, че съм долен убиец, ако мислете, че съм я застрелял, това е проклета лъжа! Никога не съм я докосвал. И това е чистата истина.
Той млъкна. Пот се стичаше по лицето му.
— Къде бяхте снощи между дванайсет и два часа?
— Спях в леглото си и приятелят ми ще потвърди това.
— Ще проверим. Това е достатъчно — каза Рейс и му кимна рязко да си върви.
— Какво ще кажете? — запита Поаро, когато вратата се затвори след Флитууд.
Рейс сви рамене.
— Беше доста откровен. Нервен е, разбира се, но не прекалено. Ще трябва да проверим алибито му, въпреки че това едва ли ще ни помогне много. Другият сигурно е спял и този приятел е можел да се измъкне навън и отново да се прибере в каютата си. Трябва да разберем дали някой друг не го е видял.
— Да, трябва да разследваме това.
— Мисля, че е важно да разберем дали някой е чул нещо, което може да ни помогне да определим часа на убийството. Според Беснер това се е случило между дванайсет и два. Твърде вероятно е някои от пътниците да са чули изстрела, дори и ако не са разбрали, че това е изстрел. Аз не чух нищо подобно. А вие?
Поаро поклати глава.
— Спах много дълбоко и не чух абсолютно нищо. Сигурно са ми дали приспивателно.