Какъв ли поток от хора, обзети от безнадеждност и отчаяние, трябваше да е минал през магазина на Греъм! Възможно ли бе да не го преследват в сънищата му? Ако обаче Кенет Греъм спеше нощем добре, то…
Нямаше да е чудно, ако е станал и органоборсаджия.
Намираше се в изгодна за това позиция. Отчаянието е характерна черта на потенциалните токомани. Неизвестни, необичани, хора, които никой не познаваше, от които никой не се нуждаеше, които нямаше да липсват никому — постоянен поток от такива хора преминаваше през магазина на Кенет Греъм.
И така, неколцина можеше да не излязат оттам. Кой щеше да забележи?
Прелистих набързо документите да разбера кой бе натоварен с наблюдението на Греъм. Джексън Бера. Обадих му се по телефона.
— Разбира се — отвърна Бера, — вече от около три седмици е под шпионски лъч. Няма защо да прахосваме добре платени агенти на РАМО. Може да е чист. Навярно е бил обект на някакъв донос.
— Тогава защо не спрете да го наблюдавате?
Бера изглеждаше отвратен.
— Защото го наблюдаваме едва от три седмици. Колко донора, мислите, са му необходими годишно? Двама. Прочетете отчетите. Брутната печалба от един единствен донор е над един милион марки на Обединените нации. Греъм може да си позволи да е предпазлив с избора.
— Да-а.
— Но именно там не е бил достатъчно предпазлив. Най-малко двама от клиентите му са изчезнали през миналата година. Клиенти със семейства. Ето кое ни накара да се заемем с него.
— Така може да си го наблюдавате през следващите шест месеца без никаква гаранция. Той може просто да чака при него да влезе подходящ човек.
— Сигурно. За всеки клиент трябва да пише отчет и това му дава правото да задава лични въпроси. Ако човекът има роднини, Греъм го оставя да излезе. Повечето хора имат роднини, както знаете. Освен това — каза печално Бера — може да се окаже, че е чист. Понякога токоманите изчезват и самички.
— Защо не забелязах никакви холографии на Греъм от дома му? Не вярвам да наблюдавате само магазина му?
Джексън Бера се почеса по главата. Косата му, дълга като на туземец, приличаше на черно стоманено руно.
— Естествено, че наблюдаваме и дома му, но там не можем да използваме шпионски лъч. Апартаментът е вътрешен. Без прозорци. Разбирате ли нещо от шпионски лъчи?
— Не много. Знам, че са в употреба от доста време.
— Стари са като лазерите. Най-старият трик и в букварите го има — да се сложи огледало в стаята, която искате да подслушвате. После пускате лазерен лъч през прозореца, дори през тежки пердета, и го насочвате така, че да се отрази в огледалото. Когато го уловите, той е изкривен от трептенията на стъклото и ви дава отличен запис на всичко, което е казано в стаята. Но за получаване на образ е необходимо по-сложно устройство.
— Колко сложно?
— Можем да наблюдаваме с лазерен лъч всяко помещение с прозорец. Понякога го пускаме и през някои видове стени. Дайте ни оптически гладка повърхност и ще приложим технологията.
— Но ви е нужна външна стена.
— Да.
— Какво прави Греъм в момента?
— Само за секунда. — Бера изчезна от екрана. — Някой току-що влезе. Греъм говори с него. Искате ли образ?
— Разбира се. Оставете го включен. Ще го изключа оттук, когато свърша.
Образът на Бера потъмня. Миг по-късно пред погледа ми се появи лекарски кабинет. Ако го наблюдавах безпристрастно, щях да си помисля, че е кабинет за педикюр. Имаше удобен стол със смъкваща се облегалка и подложки за главата и краката, до него шкаф с инструменти, подредени върху чиста бяла покривка, а в ъгъла — бюро. Кенет Греъм разговаряше с грозновато, безлично момиче.
Слушах сякаш бащинските уверения на Греъм и бляскавото му описание на вълшебството на токоманията. Когато не можех да го понасям повече, намалих звука. Момичето се настани на стола и Греъм сложи нещо върху главата му.
Грозничкото лице на девойката изведнъж се разхубави.
Щастието е красиво само по себе си. Щастливият човек е красив сам по себе си. Внезапно цялото момиче се изпълни с радост и аз осъзнах, че не знаех всичко за търговията с друди. Очевидно Греъм разполагаше с индуктор, посредством който да подключи тока където си поиска, и то без проводници. Той можеше да покаже на клиента си как ще се чувства като токоман, преди да му е присадил проводниците.
А какъв мощен аргумент беше това!
Греъм изключи машината. Сякаш изключи и момичето. То постоя зашеметено, после посегна към чантичката си и припряно започна да рови из нея.
Не можех да гледам повече. Изключих образа.
Нямаше да се учудя, ако Греъм бе станал органоборсаджия. Трябваше да е лишен от абсолютно всякакво съчувствие, за да продава стоката си.