— Но, Партридж, аз не виждам никаква причина за притеснение. — Сестра ми се опитваше да я успокои. — Защо да не се обаждат твоите приятелки? Телефонът е именно за това.
Можех да си представя киселата физиономия на Партридж, докато слушах безстрастния й отговор:
— Такива постъпки са недопустими в този дом, госпожице. Госпожица Емили никога нямаше да позволи такова своеволие. Аз също, и затова се извинявам, че допуснах да се случи, но Агнес Потер, момичето, което си позволи да ме търси, е ужасно младо и освен това е ужасно разтревожено и не знае какво е подобаващо за една уважавана къща.
„Ето ти един малък урок, Джоана“ — казах си злорадо.
— Тази Агнес, която ми се обади, госпожице — продължаваше Партридж, — работеше тук под мое ръководство. Беше едва на шестнайсет години и я бяхме взели направо от сиропиталището. И, разбирате ли, тъй като си няма майка или други роднини, които да я съветват, е свикнала да търси моя съвет за всички свои проблеми. Аз съм я научила на много неща, ако не звучи самохвално.
— Да? — каза Джоана и зачака. Очевидно следваше още нещо.
— Затова си позволявам волността да ви помоля, госпожице, да позволите Агнес да ме посети за чай днес следобед. Ще я поканя в кухнята. Днес тя има свободен ден и е ужасно разтревожена. Иска да се посъветва с мен. Във всеки друг случай не бих си позволила да отправям към вас такава молба.
Сестра ми попита озадачено:
— Но какво пречи някой да те посещава?
Партридж се наежи и гордо заяви:
— Това никога не е било позволено в този дом, госпожице. Старата госпожа Бартън никога не допускаше гости в кухнята. Изключение бяха почивните дни, тогава можеха да ни посещават, вместо да излизаме. Госпожица Емили също се придържа към старите порядки.
Джоана се държи много добре с прислужниците и те я обичат. Но с Партридж никога не успя да разчупи леда.
Когато прислужницата излезе от стаята и Джоана дойде при мен, й казах:
— Безсмислено е, моето момиче. Твоята проява на добри чувства е непонятна за Партридж. Тя държи на традицията и на всичко, което подобава за дома на един истински джентълмен, какъвто съм аз.
— Не съм и помисляла, че подобна тирания все още намира почва в тази страна! — Джоана беше възмутена. — Третират ги като роби, Джери, а на тях им харесва.
— Това е очевидно. Поне на Партридж й харесва.
— Не мога да разбера защо не ме понася? Повечето хора ме намират симпатична.
— Вероятно те презира, защото не спазваш закона господар — роб, не се държиш както подобава. Ти никога не прокарваш пръст по скритите места, за да провериш дали е бърсан прахът. Никога не проверяваш дали под килимите има боклук. Никога не питаш какво е станало с останалите сладкиши и нито веднъж не си я накарала да ни приготви красива торта.
— Ужасно! — възкликна Джоана.
След като бях споменал случайно красивата торта, идеята ми изглеждаше въодушевяваща, но тя тъжно продължи:
— Днес се провалих във всичко. Еме Грифит ме презира, защото не познавам царството на зеленчуците, Партридж ме гледа високомерно, защото съм нормално човешко същество. Ще отида в градината и ще ям червеи.
— Меган е вече там.
В този момент момичето наистина бе застанало между две лехи. Приличаше ми на птичка, която очаква да бъде нахранена.
Но тя изведнъж тръгна към нас и каза рязко:
— Искам да ви благодаря много, че бяхте тъй добри към мен, май много ви дотегнах, но на мен ми беше ужасно приятно, само че сега трябва да се върна у дома. Защото все пак моят дом е там и аз не мога безкрайно да живея тук. С една дума, реших да си тръгна още тази сутрин.
— Какво? — възкликнах удивен.
— Трябва да си тръгна веднага.
Тя се бе изчервила от притеснение. С Джоана се опитахме да я накараме да промени решението си, но тя бе непреклонна.
Накрая сестра ми приготви колата, а Меган се качи горе и след малко слезе с куфара, в който бе прибрала всичките си принадлежности.
Единствената, която бе изключително доволна от така развилите се обстоятелства, бе Партридж. Мрачно й лице почти разцъфтя в усмивка, когато научи новината. Тя никога не бе харесвала Меган.
Когато Джоана се върна, стоях неподвижен в средата на градината. Тя ме попита, да не би да съм решил да ставам слънчев часовник.