— Красиво е, нали? — попита.
— Много красиво — отговори Джоана. Гласът й звучеше сърдечно.
— Направих я колкото можех по-удобна. И то с огромно желание, защото тя наистина заслужава. Тя би трябвало да бъде в прекрасната си къща, а не в стаи под наем.
Флорънс като разгневен дракон поглеждаше ту единия, ту другия от нас, готова да ни изпепели с поглед. Разбрах, че днес не е щастливият ни ден. Меган си отиде, Джоана трябваше да търпи огорчения от Еме Грифит и Партридж, а сега двамата бяхме принудени да слушаме укорите на дракона Флорънс.
— Петнайсет години бях прислужница там — добави домакинята.
Джоана не търпеше да бъде жертва на несправедливост:
— Добре, но госпожица Бартън сама искаше да даде къщата под наем. Иначе нямаше да я предлагат от агенцията за недвижими имоти.
— Беше принудена — отвърна Флорънс. — А живееше толкова скромно и пестеливо. Но дори проклетото правителство не я оставя на мира. Лешоядите искат колкото се може повече да печелят.
Поклатих тъжно глава.
— По времето на старата господарка имаше толкова много пари — продължи Флорънс. — И след това всички измряха една след друга, бедните. А госпожица Емили се грижеше за тях. Беше търпелива, никога не се оплакваше. Понасяше всичко с такова благородство, горката. Но това й се отразяваше, на всичкото отгоре сега има неприятности с пари! Би трябвало да се срамуват от себе си. Да грабят от такава дама като нея, която нищо не разбира от сметки и не може да схване триковете им.
— Такива са времената, практически всеки от нас е получил подобен удар — намесих се аз, но Флорънс беше безмилостна.
— За някои, които могат да се грижат за себе си, може да не е такава беда, но не и за нея. Тя се нуждае от някого, който да се грижи за нея, и докато е с мен, ще се постарая никой да не я притеснява и мами. Бих направила всичко за госпожица Емили. — И след като ни огледа още веднъж с изгарящ поглед, за да се увери, че сме разбрали какво иска да каже, желязната Флорънс напусна стаята, затваряйки внимателно вратата след себе си.
— Чувстваш ли се като кръвопиец, Джери? — попита Джоана. — Защото аз се чувствам. Какво става?
— Изглежда не ни приемат добре — отговорих. — Меган се умори от нас, Партридж те презира, а вярната Флорънс явно не ни харесва.
Джоана промърмори:
— Чудя се защо Меган ни напусна.
— Отегчи се от нас.
— Изобщо не мисля, че се е отегчила. Чудя се… Джери, мислиш ли, че може да има връзка с разговора й с Еме Грифит?
— Имаш предвид тази сутрин, преди да слезем за закуска?
— Да, не бяха говорили дълго, но…
Аз довърших изречението:
— Но тази жена не се спира пред нищо, може да те сгази като слон. Сигурно…
Вратата се отвори и госпожица Емили влезе. Бузите й бяха порозовели, беше задъхана и изглеждаше възбудена. Ясносините й очи блестяха.
Гласът й прозвуча като гукане на гълъб:
— О, Боже! Толкова съжалявам, че закъснях. Направих някои покупки в града, кейковете в „Синята роза“ не ми се видяха достатъчно пресни, та отидох до магазина на госпожа Логан. Обичам пресни кейкове и затова винаги се стремя да ги купувам последни от всички покупки — така човек е сигурен, че ще вземе току-що извадени от пещта, а не останали от предишния ден. Но съм толкова отчаяна, че ви накарах да чакате, наистина непростимо от моя страна.
Джоана я прекъсна:
— Грешката е наша, госпожице Бартън, ние подранихме. Слязохме пеша, а Джери върви вече толкова бързо, че навсякъде пристигаме прекалено рано.
— Не прекалено, мила. Не казвай това. Нищо хубаво не може да е прекалено. — И старата дама потупа сърдечно Джоана по рамото.
Лицето на сестра ми засия, най-после изглежда беше постигнала успех. Емили Бартън се усмихна широко, обръщайки се към мен. В усмивката й имаше нещо свенливо, както ако на абсолютно невинен човек позволят да се доближи до тигър-човекоядец, когато е сигурно, че няма да го нападне.
— Много мило от ваша страна да удостоите с присъствието си такова женско забавление като пиене на чай, господин Бъртън.
Помислих си, че вероятно представата й за мен беше като за същество, наливащо се през цялото време с уиски и сода, пушещо дебели пури и от време на време забавляващо се с прелъстяване на селски девойки, в по-радикален случай, имащо връзка с омъжена жена.