Когато по-късно казах на Джоана за мислите си, тя отговори, че може би това е бил подсъзнателният идеал на Емили Бартън за мъж, но уви, не го е намерила.
Госпожица Емили се защура из стаята, подреждайки около мен и Джоана малки масички, на които внимателно и тържествено постави по един пепелник. Минута по-късно вратата се отвори и Флорънс влезе с поднос, на който бяха наредени няколко великолепни чаши за чай „Краун Дарби“. Предполагам, че Емили ги бе взела със себе си от „Литъл Фърз“. Чаят бе великолепно приготвен, китайски и много ароматен. Имаше чинии със сандвичи и няколко вида пресен кейк.
Вярната Флорънс сега сияеше, поглеждайки към госпожица Емили с майчинска загриженост, като към любимо дете, което организира чай за своите кукли.
С Джоана изядохме много повече, отколкото бе учтиво или колкото бихме искали. Нямаше начин да се устои на непрекъснатите подканяния на любезната ни домакиня. Емили очевидно страшно много се забавляваше, почувствах, че със сестра ми сме за нея част от голямото приключение — двама души от тайнствения свят на Лондон.
Съвсем естествено много скоро разговорът се пренесе към местните новини и личности. Госпожица Бартън говори с топлота за доктор Грифит, особено за добротата и способностите му като лекар. Господин Симингтън също бил умен адвокат и помогнал на госпожица Бартън да си прибере част от парите от доходите по рентата, нещо, което тя никога не е знаела и не би се сетила да направи. Той бил толкова мил с децата си, направо отдаден на тях, както и на жена си.
Тук госпожица Бартън прекъсна за момент и продължи:
— Бедната госпожа Симингтън, толкова е тежко с тези малки деца, останали без майка. Тя не беше много силна жена, а напоследък и здравето й се беше влошило. Нещо като мозъчна буря, спомням си, че четох нещо такова по вестниците. При такива обстоятелства хората наистина не знаят какво правят. И тя също. Бедната душа не е знаела какво прави, иначе щеше да помисли за господин Симингтън и децата.
— Тези анонимни писма сигурно са я поразили много дълбоко — попита Джоана.
Госпожица Бартън се изчерви. След това с нотка на отвращение каза:
— Това не е особено приятна тема за дискутиране, нали така? Знам, че е имало наистина писма, но няма да говорим за тях. Гадни неща. Мисля, че е по-добре да не им обръщаме внимание. Е, може би за господин Бъртън би било възможно да не им обръща внимание, но за някои хора това не беше лесно.
Въпреки това аз покорно насочих разговора към Еме Грифит.
— Прекрасно, наистина прекрасно — изчурулика госпожица Бартън. — Тя е толкова добра и способна във всичко. Тя наистина поддържа много добре това място и е абсолютно предана на брат си. Много е приятно да се види такава преданост между брат и сестра.
— Той не мисли ли, че понякога тя е прекалено предана? — попита Джоана.
Емили Бартън се вторачи в нея.
— Тя жертва много неща за неговия успех — отвърна Емили с нотка на извинително благородство.
Съзрях пламък в очите на сестра ми и побързах да насоча вниманието към господин Пай.
Емили Бартън имаше някои съмнения относно господин Пай. Всичко, което би могла да каже, и то с известна доза сигурност, беше, че той е много мил, да, много мил. Доста богат и доста щедър. Понякога го посещавали много странни хора, но, разбира се, това било естествено — господин Пай бе пътувал много. Съгласихме се, че пътуванията не само разширяват кръгозора, но често водят и до странни връзки и познанства.
— Често съм си мечтала да отида на такова пътуване — каза госпожица Бартън. — Човек чете за тях във вестниците и те изглеждат толкова привлекателни.
— Защо не отидете? — попита Джоана.
Превръщането на мечтата в реалност като че ли разтревожи госпожица Емили:
— О, не, това е просто невъзможно!
— Но защо? Те са доста евтини.
— О, не са само разходите. Не, не бих могла да пътувам сама. Да пътувам сама изглежда толкова странно, не мислите ли така?
— Не — отговори сестра ми.
Госпожица Емили я погледна със съмнение.
— Не знам как бих могла да се оправя с багажа си, а и да слизам на брега в непознати пристанища… и всички тези различия в парите…
Безбройни трудности като че ли започнаха да изникват пред дребничката дама и Джоана побърза да я успокои, като я заразпитва за предстоящото градинско увеселение и местната разпродажба. Това ни доведе съвсем естествено до госпожа Дейн Калтроп. Лек спазъм се появи за миг по лицето на госпожица Бартън.