Докато заспивах, думи и фрази изплуваха в дремещия ми мозък. „Няма дим без огън“, „Няма дим без огън“. Дим… Дим… Димна завеса, не това беше от войната, фраза от войната. Война. Парче хартия… Само парче хартия. Белгия, Германия…
Заспах и сънувах, че водя госпожа Дейн Калтроп, която се бе превърнала в хрътка, на разходка, вързана с нашийник и синджир.
2.
Телефонът ме събуди. Звънеше непрекъснато. Седнах в леглото и погледнах часовника си. Беше седем и половина. Телефонът звънеше в хола на долния етаж.
Станах от леглото, облякох халата си и се затичах надолу по стълбите. Успях да изпреваря Партридж, която идваше от задната врата на кухнята с частица от секундата и вдигнах слушалката.
— Ало?
— О! — беше изхлипване от облекчение — Ти ли си? — Гласът на Меган, изпълнен с безнадеждност и уплаха. — О, моля те, ела, ела! Моля те! Нали ще дойдеш?
— Идвам веднага! — извиках в слушалката. — Извини ме!
— Веднага!
Изкачих стълбите по две наведнъж и се втурнах в стаята на Джоана.
— Отивам веднага при Симингтън! — Сестра ми повдигна къдравата си руса глава от възглавницата и разтърка очи като малко дете.
— Защо? Какво се е случило?
— Не знам. Беше детето — Меган. Звучеше страшно изплашена!
— От какво мислиш, че е изплашена?
— Ако не се лъжа много, мисля, че е свързано с онова момиче, Агнес.
Докато отивах към вратата, Джоана извика след мен:
— Чакай. Ще стана и ще те закарам дотам.
— Няма нужда. Сам ще карам.
— Не можеш да караш още колата.
— И още как!
Наистина можех. Болеше ме, но не прекалено много. Избръснах се, измих се, облякох се, изкарах колата и пристигнах пред къщата на Симингтън след около половин час. Съвсем прилично постижение!
Меган сигурно ме бе чакала. Тя изтича от къщата и се притисна към мен. Малкото й личице беше бледо, устните й трепереха.
— О, ти дойде, ти дойде!
— Почакай малко, красавице. Да, дойдох. Кажи сега, какво се е случило?
Тя започна да трепери и аз я прегърнах.
— Аз, аз я намерих.
— Намери Агнес? Къде?
Треперенето й се засили.
— Под стълбите. Там има един бюфет. В него държим стари снимки, ракети за тенис, бухалки за крикет и други такива неща.
Кимнах, такива бюфети имаше навсякъде. Меган продължи:
— Тя беше там сгъната на две — и — студена, ужасно студена. Беше… беше мъртва!
— Какво те накара да погледнеш в този бюфет? — попитах с любопитство.
— Аз… аз не знам. Ти телефонира снощи и всички започнахме да се чудим къде може да е Агнес. Почакахме известно време, но тя не се върна и си легнахме. Не спах добре и станах рано. Само Роуз — готвачката, беше станала. Тя много се тревожеше за Агнес. Каза, че на предната й работа едно момиче по същия начин изчезнало и никой никога не го намерил. Хапнах малко хляб, масло и мляко в кухнята и изведнъж дойде Роуз, но изглеждаше много особено. Каза, че всички дрехи за излизане на Агнес били в стаята й. Също и най-хубавите й официални дрехи. Тогава аз също започнах да се чудя как е излязла и започнах да оглеждам навсякъде в къщата. И когато надникнах в бюфета под стълбите, тя беше там.
— Предполагам, че някой се е обадил в полицията.
— Да, те вече са тук. Вторият ми баща им се обади веднага и тогава аз почувствах, че не мога сама да понеса всичко това, и реших да ти се обадя. Не се сърдиш, нали?
— Разбира се, че не се сърдя.
Погледнах я с любопитство.
— Даде ли ти някой малко бренди, кафе или чай, след като си я намерила?
Меган поклати глава.
Прокълнах цялото Симингтъново домакинство. Това нищожество Симингтън не беше се погрижил за нищо друго, освен за полицията. Нито Елзи Холанд, нито готвачката бяха помислили как ще се отрази ужасяващото откритие върху това чувствително момиче.
— Хайде, момичето ми. Отиваме в кухнята.
Заобиколихме къщата и влязохме през задната врата в кухнята. Роуз, пълна жена, с кръгло лице, към четирийсетте, пиеше силен чай, седнала до кухненския огън. Поздрави ме с поток от думи, държейки ръка на сърцето си. Какво силно стягане само чувствала в областта на сърцето си. Но помислете си само, можела да бъде тя, всички можели да бъдат убити в леглата си, докато спят.
— Налей голяма чаша от този чай на госпожица Меган — наредих й аз. — Знаете ли, че е преживяла шок? Спомнете си, че именно тя е намерила трупа.